Зайчина, действие и приложение на билката
Coronilla Varia L.
(Coronilla Varia F. Batovae Prod.)
(сем. Leguminosae — Бобови)
Български народни наименования на зайчина
кичурка, пъстроцветна зайчина.
Народни наименования в други страни на зайчина
Руски - вязель разноцветный, Aнглийски - crown vetch, Немски – Krowicke, Френски - faucille, coronille.
Лечебни свойства на зайчината
В народната медицина като сърдечно и диуретично средство. Декоративна и медоносна билка. Билката се счита за отровна.
Характерни особености на зайчина
Пъстроцветната зайчина е многогодишно тревисто растение. Стъблата са многобройни, лежащи, при- повдигащи се или изправени, ръбести, разклонени, до 1 м дълги. Листата са текоперести, с 9 — 25 листни дяла, които са обратно яйцевидни, елипсовидни или продълговати, с дръжки, а намиращите се към върха — седящи. Цветовете са събрани по 7 — 20 на дълги дръжки в кълбовидни гроздове. Чашката е късо звънеста, с почти еднакви, шиловидни, ясно развити зъбци. Венчето е разноцветно: флагчето е бледорозово или розово, крилцата са бели, ладийката — бледорозова, а на върха пурпурна, като е извита и заострена във вид на човка. Горната тичинка е свободна. Плодът е линеен боб с едносеменни членчета. Цъфти през май — юни.
Разпространение на зайчина
Средна и Северна Европа (на север до Англия, Сев. Франция, Балтийската област до южните части на Скандинавия и до Финландия), в Южна Европа (от Испания до Балканския полуостров вкл.), Мала Азия, Сирия, Сев. Иран, Русия — европейската част без северните области, Крим, Кавказ, Западен Сибир. У нас се среща из ливадите, сухите тревисти места, покрай пътищата, жп. линиите, горите и др., предимно в равнините до планинския пояс, доста често из цялата страна. Среща се на много места и като плевел.
Употребяема част на зайчина
Семената (Semen Coronillae variae).
Време за бране на зайчина
Юли — септември.
Начин на бране на зайчина
Отрязва се цялата надземна част на билката, когато бобовете започнат да пожълтяват, но преди да са се разтворили; правят се малки снопчета и се оставят да доузреят. След това събраният материал (или само окъсаните бобове) се изчуква или овършава, а семената се отделят чрез превяване и пресяване. Така отделените семена се разпростират върху постелки за доизсушаване, като по-често се разбъркват, понеже има опасност от запарване.
Описание на готовата билка зайчина
Семената са продълговато-елиптични или цилиндрично-бъбрековидни, 3—3,5 мм дълги, кафяви или сиви, гладки. Теглото на 1000 семена е 5 г.
Съхранение на зайчина
В сухи и проветриви помещения отделно от другите билки, понеже е отровна.
Съдържание на зайчина
От семената са изолирани сърдечнодействащите глюкозиди коронизид и коронилин с дигиталисоподобно действие. Освен това те съдържат още въглеводородна стахиоза — физиологично неактивно вещество, тлъсто масло, наситени мастни киселини, пикочна киселина и др. Стръковете съдържат коронилин, псевдокумарин, дъбилни вещества, аскорбинова киселина (витамин С) и каротин (провитамин А). Цветовете съдържат малко етерично масло, следи от алкалоиди и кумарини.
Нежелани реакции на зайчина
Да се внимава да не се предозира.
Съчетание с билки на зайчина
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.