Зърнеш, действие и приложение на билката
Peganum Harmala L.
(сем. Zygophyllaceae — Зигофилови)
Български народни наименования на зърнеш
гробищник, зеркула.
Народни наименования в други страни на зърнеш
Руски – гармала обыкновенная, уогильник, Aнглийски - syrian rue, Немски - Steppenrauten, Френски - rue sauvage.
Лечебните свойства на зърнеш
Като суровина в химико-фармацевтичната промишленост за получаване на алкалоида хармин, от който чрез бензилиране се получава българският спазмолитичен препарат бензилхармин, действащ върху гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт, но с 4 пъти по-силно действие от папаверина. Бензилхарминът действа възбуждащо и върху двигателните и съдодвигателните центрове, поради което понижава и кръвното налягане почти като папаверинът.
От семената може да се използва багрилното вещество, което боядисва в различни оттенъци (кестеняво, жълто и червено) вълна, коприна и памук.
Народна инсектицидна билка.
Отровна билка.
Характерни особености на зърнеш
Зърнешът е многогодишно тревиста билка. Коренът е дебел, многоглав, вдървесинен, с много глави, проникващ надълбоко в почвата. Стъблата са до 70 см високи, излизащи по много от един корен, силно разклонени, голи, гъсто облистени. Листата са продълговати, последователни, сивозелени, приседнали, 3 — 6 смг дълги, разсечени на 3 (по-рядко на 5) дяла. Всеки дял от своя страна е веднъж или два пъти разделен, а делчетата са продълговати, заострени, разположени срещуположно под ъгъл, 1 — 3 см дълги, неясни при връхните, линейни или линейно-ланцетни при дол-ните листа. Цветовете са жълтеникави, сравнително едри, с дълги, задебелени към върха цветни дръжки, разположени поединично по върховете на стъблото и разклоненията му. Чашката е дълбоко разделена, с 5 линейни чашелистчета. Венчето е съставено от 5 бели или жълтеникави свободни листчета. Тичинките са 15, с разширени при основата си дръжки, с линейни прашници. Плодът е топчеста, тригнездна, разпуклива кутийка, с преградки по средата. Семената са многобройни, триръбести. Цъфти през юни — юли. Плодовете узряват през юли — август. Цялата билка е с
|
|
Разпространение на зърнеш
В Европа, Средиземноморието, Балканския п - в .Румъния, Русия (европейската част, Кавказ, Западен Сибир) Азия, Армения, Кюрдистан, Индия и Западна Монголия.
Съдържание на зърнеш
Подземните части на билката съдържат алкалоида (банистерин), хармалин, хармакол, тетрахидрохармин и (хармол). Цветовете и стъблата съдържат алкалоида пеганин. Кората съдържа до 2,2%, а дървесината — 1,06% алкалоид. Богати на алкалоиди са семената, в които по литературни данни са намерени 3 — 4% алкалоиди, от които от цялото количество се пада на хармина. При фармакологични изследвания у нас на пеганина е установено, че при теантихолинестеразна активност, стимулира гладката мускулатура и червата, увеличава количеството на отделената жлъчка. Има бронхоспастично действие, намалява кръвотока на коронарните съдове. В билката е открит и един нов алкалоид – дезоксипеганин, а също и хармалол (N метилхармалин), 2,3-триметиленхиназолон.
Бране на зърнеш
Юли — август.
Плодовете съдържат и тлъсто масло.
Употребяема част на зърнеш
Използват се листа, млади стъбла, цветя, корени и семена.
Как зърнеш се прилага в народната медицина
Продуктите на основата на зърнеш имат противовъзпалително, потогонно, диуретично, седативно, аналгетично действие. В традиционната медицина на азиатските страни се използват листа, млади стъбла, цветя, корени и семена. Настойките и отварите от суровините на билката се използват при настинки под формата на отвара за изплакване на гърлото и устната кухина, инхалации, при заболявания на стомашно-чревния тракт, малария, морбили и треска.
С отварата от семената на това растение се лекува бронхиална астма, пие се като диуретик и потогонно средство и се използва за лечение на заболявания на стомаха и червата, хелминтиаза. Семената са ефективен антисептик. Силната отвара от растението има свойствата на успокоително.
Как действа билката при ревматизъм
Баните перфектно облекчават възпалението и болката при ревматизъм, облекчават дерматитите, крастата и други кожни заболявания.
Нежелани реакции на зърнеш
Спазването на правилната доза елиминира възможни гърчове, депресия, тахикардия, сънливост, халюцинации и понижаване на телесната температура. Дългосрочната употреба води до затруднено дишане, засилено уриниране, нарушена функционалност на стомашно-чревния тракт.
Влиянието на алкалоидите на зърнеш
Във високи концентрации основните алкалоиди от състава на растението (пеганин, хармин, хармалин) могат да доведат до конвулсии, тремор и парализа на мускулно-скелетната система и смърт.
Съчетание на зърнеш с билки
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...