Вранско око, действие и приложение на билката
Paris Quadrifoua L.
(сем. Liliaceae — Кремови)
Български народни наименования на вранско око
Кръстач.
Народни наименования в други страни на вранско око
Aнглийски - herb-Paris, Руски - Вороний глаз четырехлистный, Немски - Vierblattige Einbeere, Френски - parisette.
Лечебни свойства на вранско око
В народната медицина външно за бързо зарастване на рани, при подагра, ревматизъм и др. Билката не е още добре проучена.
От събраните през пролетта листа се получава жълта боя. Народно инсектицидно средство.
Характерни особености на вранско око
Вранското око е многогодишно тревисто растение. Коренището е дълго, пълзящо, хоризонтално, обвито с влагалищни люспи. Стъблото е до 40 см високо, право, голо неразклонено. Листата са с мрежесто жилкуване, разположени на върха на стъблото в прешлен. Те са обикновено 4, голи, почти приседнали или с къси дръжки, обратно яйцевидно-елипсовидни, стеснени в основата си, късо заострени на върха. Цветовете са единични, двуполови, връхни, с дълги дръжки. Околоцветникът е съставен обикновено от 8 листчета, разположени в 2 кръга по 4, като външните са ланцетни, светлозеленикави, а вътрешните са по-тесни, линейни, жълтозелени. Тичинките са обикновено 8 (по-рядко 6, 10 или 12), с къси, плоски дръжки. Прашниците са прикрепени в основата. Те са по-дълги от тичинковите дръжки, с удължен, осилесто изтънен връх, дълъг почти колкото прашниците. Яйчникът е обикновено 4-гнезден, по-рядко 5 — 6-гнезден. Стълбчетата са 4, рядко повече, сраснали в основата си, рядко свободни. Плодът е синкавочерна, многосеменна ягода. Семената са почти кълбовидни, кафяви, с набръчкана повърхност. Билката е с неприятна миризма и неприятен вкус. При по-дълъг досег с него в свежо състояние предизвиква главоболие. Цъфти през май — юни. Плодовете узряват през юли — август.
Разпространение на вранско око
Вирее в по-голямата част на Европа, в Унгарската равнина, Средиземноморската област, Мала Азия, Русия (Кавказ, Сибир). У нас се среща из сенчестите широколистни, смесени и иглолистни гори, из храсталаците, горските поляни и другаде, обикновено в по-богати на хумус и достатъчно влажни терени, на силикатен и варовит терен между 600 и 1800 м надморска височина из цялата страна. Варира по броя и формата на листата, а понякога и по броя на цветните части.
Употребяема част на вранско око
Стръковете с коренищата (Herba Paridis cum rhizomatis).
Време за бране на вранско око
Брането на вранско око се осъществява от май до юли.
Начин на бране на вранско око
Събира се цялата билка заедно с коренището по време на цъфтенето до образуване на плода. За удобство при сушенето надземната част се отделя от коренището, а последното се прочиства от пръст и други примеси, измива се добре и се оставя да се отцеди.
Начин на сушене на вранско око
Суши се веднага след брането.в проветриви помещения, на слънце, като често се обръща заради надземната част, или в сушилня при температура до 45°.
Рандеман на вранско око
От 5 — 6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. От 3,5 — 5 кг свежи коренища се получава 1 кг сухи.
Съхранение на вранско око
В сухи, проветриви и тъмни помещения настрана от другите неотровни билки.
Химични свойства на вранско око
Коренището, плодовете и листата съдържат сапогенина паридин и сапонина паристифнин, които действат като сърдечно токсични (както дигиталисът), а също и на централната нервна система (с наркотично действие). Установено е също съдържанието още на аспарагин, ябълчна, лимонова киселина и пектин. Паристифинът има и инсектицидно действие. Коренищата съдържат неуточнени алкалоиди, както и сапонини със стероиден строеж.
Нежелани реакции на вранско око
Отровна е. Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.
Съчетание с други билки
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...