Винче, лечебно винче, лисича трева, действие и приложение на билката

Винче

Anchusa Officinalis L.
(сем. Borraginaceae — Грапаволистни)

Български народни наименования на винче

Воловец, краставей, лечебно винче, лисича трева.

Народни наименования в други страни на винче

Aнлийски – bugloss, Руски - Воловик лекарственный, Анхуза лекарственная, Немски – Ochsenzunge, Френски - anchuse, buglosse.

Лечебни свойства на винчето

В нашата народна медицина като пикочогонно средство, против кашлица и стомашни разстройства. Външно за плакнене на устната кухина при зъбобол или простуда. В по-големи дози билката е отровна.

Корените се прилагат като багрило. Те боядисват коприната в пелеливосив, сизозелен или гълъбовосин цвят.

Характерни особености на винче

Винчето е двугодишно до многогодишно тревисто растение. Коренът е месест, вретеновиден. Кората на корена е обагрена червено. Стъблото е до 1 м високо, изправено, просто или разклонено, окосмено. Листата са едри, ланцетни или продълговато-ланцетни, целокрайни, долните с дръжки, горните приседнали, окосмени, както и стъблото. Цветовете са средно големи, отначало обагрени червеновиолетово, а после стават светлосини, събрани в спираловидни метличести съдветия, с дръжки, излизащи от пазвите на горните листа. Прицветниците са ланцетни. Чашката е 5-делна. Чашечните дялове са ланцетни или линейно-ланцетни, покрити до върховете си с еднообразни четинки. Венчето е фуниевидно разперено, с тъпи кадифени люспи при отвора на тръбицата. Плодът е набръчкано яйцевидно орехче. Цъфти от май до август.

Разпространение на винче

Винчето произхожда от Европа. У нас е разпространено из сухите тревисти и каменливи места, покрай пътищата, из нивите като плевел и другаде из цялата страна в няколко вариетета.

Диуретичен чай по Емфеджиев - при хронични бъбречни заболявания, насипен

Цена: 6,06 лв.

виж повечеКупи Тук

Употребяема част на винче

Листата, стръковете и корените (Herba et radix Buglossi).

Време за бране на винче

Времето за бране на билката винче е през май — юли.

Начин на бране на винче

Листата се берат по време на цъфтенето. По-изпълнимо е практически, като се ожънват целите облистени стъбла (до 25 — 30 см отгоре), след което на удобно място се отделят листата или според поръчката — стръковете. Корените се изкопават през есента, след узряването на семената, изчистват се от надземните части, измиват се и се оставят да се отцедят.

Недопустими подмеси на винче

В нашата страна освен медицинската билка има още 9 вида от същия род, които не са още достатъчно проучени. Поради това берачът трябва да се придържа точно към описанието, дадено в „Характерни особености".

Начин на сушене на винче

Извършва се в проветриви помещения или в сушилня п и температура 45 — 50°.

Рандеман на винче

От 5 кг свежи листа се получава 1 кг- сухи, от - 4,5 .кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи, а от 3,5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.

Опаковка на винче

В торби със стандартно тегло.

Съхранение на винче

В сухи и проветриви помещения.

Химични свойства на винче

Листата съдържат отровния, парализиращ нервната система алкалоид циноглосин. Съдържат още танини, холин и глюкоалкалоида консолидин. Цветовете съдържат слузни вещества, а корените — багрилното вещество алканин, до 9,8% дъбилни вещества, слуз, циноглосин; алантоин и др. Семената съдържат слуз и циноглосин.

Медоносно растение.

Нежелани реакции на винче

Противопоказано при деца; бременни и кърмещи жени; хора с индивидуална непоносимост.
Внимание отровно растение! Преди употреба трябва да се консултирате с Вашия лекар и стриктно спазвайте препоръчителната доза. Прекомерната употреба е вредна за черния дроб!

Съчетание с други билки на винче

Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.