Ведрица, действие и приложение на билката
Iquilegia Vulgaris L.
(сем. Ranunculaceae — Лютикови)
Български народни наименования на ведрица
ведрила, кандилка, кандилница, кочиничка, обикновена кандилка.
Народни наименования в други страни на ведрица
Руски – водосбор, Aнглийски – columbine, Hемски –Akelei, colombine, manteau royal.
Лечебни свойства на ведрица
Експериментално е установено, че в билката се съдържат вещества, действащи върху кръвното налягане. В нашата народна медицина се прилага като успокоително средство при болезнена менструация и като диуретично средство, а външно — при кожни обриви и др. във вид на запарка: 1 супена лъжица ситно нарязана билка се залива с 500 г вряща вода, оставя се да изстине и се взима по 2 — 3 супени лъжици на ден или сок от свежото растение — по 15 — 20 капки 1 — 2 пъти на ден.
В по-големи дози е отровна. Има инсектицидни свойства.
Характерни особености на ведрица
Кандилката е многогодишно тревисто растение. Стъблото е до 80 см високо, изправено, на върха разклонено. Приосновните листа са с дълги дръжки, двойно или тройно перести. Долните стъблени листа са неравномерно триделни, а средните и горните — триделни, но по-къси и с по-къси дръжки, с удължени листчета. Цветовете са сини или розови, много красиви, едри, единични или по няколко заедно, висящи на влакнести цветни дръжки на върха на стъблото и разклоненията му. След цъфтежа се изправят. Околоцветните листчета са в 2 реда по 5, снабдени с по една, извита на върха си шпора. Тичинките са многобройни, а плодолистите — 5. Плодът е сух, разпуклив. Цъфти от май до юли. Семената не узряват едновременно.
Разпространение на ведрица
В Западна, Централна и Южна Европа. Пренесено е в Америка. У нас се среща из сенчестите гористи места, храсталаци и горски поляни, много нарядко из Западна и Средна Стара планина, Средните и Западните Родопи, Рила и др.
Отглеждане на ведрица
Отглежда се у нас като красиво декоративно растение в няколко хибрида, а и други видове (Asibirica L и др.) - Невзискателни към почвата билки. Предпочитат сенчести или полусенчести места. Най-добре се развиват на умерено влажни, рохкави и съдържащи хумус или на глинесто-песъчливи и наторени почви. Размножават се или чрез деление на коренищата, или чрез семена които се засяват през есента.
Употребяема част на ведрица
Цъфтящата надземна част (Herba Aquilegiae).
Време за бране на ведрица
Ведрицата се бере от Май — юли.
Начин на бране на ведрица
Отрязва се цялата надземна цъфтяща част на растението в сухо време, след роса.
Недопустими подмеси на ведрица
Да не се смесва с друг, срещащ се у нас вид от същия род — Aquilegia aureaIkа, на който цветовете са жълти.
Начин на сушене на ведрица
Сушенето се провежда без забавяне след брането в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°.
Рандеман на ведрица
От 5 — 6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Опаковка на ведрица
В торби или бали със стандартно тегло.
Съхранение на ведрица
В сухо и проветриво помещение, отделно от неотровните билки.
Химични свойства на ведрица
Прясната билка съдържа следи от един цианогенев глюкозид, при разпадането на който се получава циановодород.
Семената на ведрица
Съдържат около 13% тлъсто масло и един разпадащ тлъстините ензим.
Декоративно растение ведрица
Служи за пчелна паша — дава голямо количество цветен прашец.
Нежелани реакции на ведрица
Ведрицата както и много други видове е отровно растение. В случай на предозиране може да възникне гадене, повръщане, замайване, главоболие, стомашни болки и т.н. Затова трябва да се консултирате с лекар преди да го използвате.
Съчетание с други билки на ведрица
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...