Върбинка, вербена, vervain, действие и приложение на билката
Verbena officinalis L. — Върбинка
Aнглийски — Common vervain Pуски — Вербена лекарственная, Френски — Vervein, verveine officinale, Hемски — Echtes Eisenkraut
Сем. Verbenaceae — Върбинкови
|
|
Билката върбинка
От древни времена е смятана за свещена или притежаваща свъхестествени сили. Древните египтяни я наричали "Сълзите на Изис", а древните гърци я смятали за божествено цвете. В ранните дни на християнството, според народните предания, върбинката е билката, с която лекували раните на Исус Христос, след като е свален от кръста. Това е причината върбинката да бъде наричана "Свещена билка", а в Уелс я наричали "Дяволско проклятие", тъй като се вярвало, че който носи в себе си билката отблъсква злите сили от себе си.
Лечебни свойства на на върбинката
Върбинката е седативно /успокоително/, при чернодробни болести, понижаващо кръвното налягане, болезнена менструация. Върбинката е билка, която подсилва нервната система като успокоява напрежението и стреса. Тя може да се използва при лечение на меленхолия или депресия, истерия или обсесивни състояния. Настройка или тенктура от върбинка се използват при безсъние. Тинтура от върбинка , в съчетание с тинктура от овес се прилата много успешно при нервни преумори и депресии. Като средство, причиняващо изпотяване /потогонно/ билката върбинка може да се използва при ранни стадии на настинка - за затопляне и за изчистване на носните пътища. При лечение на чернодробни заболявния тя може да баде полезна при болести на жлъчния мехур и жълтеница. Като промивка на устата върбинката може да се използва при кариеси.
Емпирични данни на върбинката
Като потогонно средство върбинката намира приложение при лечение на простудни заболявания. Старите автори считат върбинката за много добро средство за лечение на невралгиите, включително и на тригеминусовата невралгия. Върбинката е сочена като антифебрилно средство, a някои автори я считат за по-добро противотемпературно средство от хинина. В немската народна медицина растението се използува за лечение на простудни заболявания на горните дихателни пътища — трахеити, бронхити, а също така и на ревматизъм, главоболие, зъбобол. Външно върбинката се използува за лечение на възпалителни заболявания на кожата, в стоматологията — за гаргара при заболявания на венците и фаринкса.
Начин на приложение на върбинката
Две супени лъжици нарязани стръкове от върбинка се заливат с 1/2 л вода и се варят 5 минути. След изстиване и прецеждане отварата се изпива на 4 пъти по 1 винена чаша. Запарката се използува за гаргара и външно за компреси при кожни изриви и при трудно заздравяващи циреи.
Тинктура - 2-4 мл. тинктура три пъти на ден.
Описани на върбинката
Върбинката е многогодишно (понякога едногодишно) тревисто растение. Стеблото изправено, 30—80 (100) см високо, нетириръбо, в горната част разклонено. Листата на върбинката са срещуположни, на къси широки дръжки, продълговати. Цветовете в дълги класове по върховете на клонките. Венчето бледовиолетово фуниевидно неправилно 5-делно, почти двуустно. Плодът на билката е сух, разпадащ се на 4 орехчета. Цъфти май — октомври.
Разпространение на върбинката
Върбинката расте по тревисти и буренливи места, край пътища, селища и из посевите. Билката е разпространена из цялата страна докъм 1000 м надморска височина. Среща се почти в цяла Европа.
Билка върбинка
Надземната част по време на цъфтеж.
Съдържание и химични свойства на върбинката
Билката върбинка съдържа горчиви вещества, един лактонен глюкозид (вербеналнн), танини, следи от алкалоиди, каротан.
Нежелани реакции на Върбинка
Странични ефекти и взаимодействия с лекарсва не са известни. Не се препоръчва приема по време на бременност.
Съчетание с други билки на Върбинка
При подагра, може да се съчетае с бъз цвят, трицветна теменуга стрък, горска ягода лист, гръмотрън корен, девисил стрък, репей корен, златна пръчица.
Loading...