Валериана - билка за нерви
Валериана - билка за нерви
Aнглийски — Valerian, Руски — Валериана лекарственная, Френски — Valeriane officinale, herbe de Saint-Georges, Hемски — Arznei-Baldrian
Сем. Valerianaceae — Дилянкови
|
|
Описание на валериана
Многогодишно тревисто растение с вертикално късо коренище и многобройни шнуровидни корени със силна характерна миризма. През първата година образува листна розетка, през втората — единични или няколко цветоносни стебла — цилиндрични кухи, надлъжно наребрени, 50—130 см високи. Стебловите листа срещуположни нечифтоперести (рядко цели), дяловете яйцевидно ланцетни до линейни. Цветовете двуполови дребни, събрани в многоцветни сложни полусенниковидни съцветия по върховете на стеблото и разклоненията, му. Венчето 5-листно светлорозово до бяло, тръбесто. Плодът сух едносеменен, с хвърчилка. Цъфти юни — юли.
Разпространение на валериана
Расте из влажни ливади, храсталаци и разредени гори. Разпространено из цялата страна, от равнините докъм 1700 м надморска височина. Среща се в цяла Европа (без крайния юг).
Дрога на валериана
Корени и коренища валериан (Radix Valerianae).
Химични свойства на валериана
До 2% валепотриати (валтрат, дидровалтрат), нестабилни вещества, които се разлагат при продължително варене, от киселини и от основи. Тяхното седативно действие се усилва от етеричното масло, богато на борнилизовалерианат. Съдържат се още танини, захари и др.
Лечебни свойства на валериана
Седативно /успокоявящо/
Експериментални и клинични данни на валериана
Редица клинични данни отдавна са утвърдили валерианата и получаваните от нея препарати като ефикасно нервноуспокояващо, леко сънотворно и спазмолитично средство. Заради своето седативно /успокояващо/ действие валерианата намира особено широко приложение при сърдечни неврози, при неврастении състояния на пренапрегнатост, неспокойствие, възбуда, страхови изживявания, при климактерични смущения, хистерия. Добри резултати са получавани и при краткотраен, повърхностен и неспокоен сън, особено при кошмарни сънища.
Наблюдавани са добри резултати и при спазми на хранопровода, при кардиоспазъм, при спастичен запек, метеоризъм. При някои болни със стенокардии оплаквания валерианата облекчава състоянието им. За добри резултати по отношение на субективните симптоми се съобщава и при хипертиреози.
През последните години значително нарасна броят на експерименталните работи, позволяващи научна обосновка на терапевтичното действие на валерианата. В редица изследвания е доазано, че инфузът от валериана потенцира сънотворния ефект на барбамила, хексенала, уретана и хлоралхидрата, влияе на ориентировъчния рефлекс, предизвиква появата на бавни вълни в електроенцефалограмата. Експериментално е установено, че екстрактът от валериана отслабва конвулсивното действие на стрихнина и премахва хиперкинезите, предизвикани с кордиамин.
|
|
Аналогични експериментални данни за седативно-транквилизиращо действие на валерианата се съобщават от редица автори.( Braun, H. Heilpflanzen-Lexikon fur Arzte und Apotheker, II Aufiage, Stuttgart, Fischer, G. Heilkrauter und Arzneipflanzen, 5. erweiterte Auflange. Heidelberg, Haug Verlag, 1978; ; Spaich, W. Moderne Phytotherapie. Heidelberg, Haug VerL 1978). Истински прелом в изясняването на реалната терапевтична стойност на валерианата настъпва след като най-напред Thies (Thies, P.W. Tetrahedron Letters, 11, 1966, 1163—1170), , а по-късно и редица други автори успяват да изолират и химично да охарактеризират редица представители на новооткрития клас съединения от групата на иридоидите, наречени валепотриати. Едновременно с откриването на тази нова група природни съединения се установи, че те се характеризират с изразена биологична активност. Най-съществените фармакологични свойства на основно проучената валепотриатна фракция, наречена седовал, са следните: изразено седативно-транквилизиращо действие, потенциране на хексобарбиталовата наркоза, антиконвулсивен ефект. Освен това проучената валепотриатна фракция показва и определено сърдечно-съдово действие — има умерен позитивен инотропен и негативен хронотропен ефект, упражнява лечебно и профилактично действие спрямо предизвикания с вазопресин коронарен спазъм, леко увеличава коронарния кръвоток и съкращава продължителността на някои експериментално предизвикани аритмии.
Независимо от вече безспорно доказаната голяма биологична активност на валепотриатите, като се има пред вид фактът, че те са крайно нестабилни съединения, трябва да се има предвид, че и при валерианата има положение, аналогично на това, което се наблюдава при повечето лечебни растения — нейното лечебно действие се дължи не на една единствена съставка, но, изглежда, на взаимодействието на множество съставки независимо от това, че по своята активност те могат да отстъпват значително на валепотриатите.
Експериментално е установено, че корените на валерианата притежават и противоглистно действие (Николов, П., В. Петков. Мед. летописи, 1949, 6, 1—7.). Този ефект е особено изразен при декокта от коренището на валерианата. Съобщава се и за силно жлъчкогонно, а също така и за антибактериално действие на валерианата (по Фруентов, Н. К. Лекарственнне растения Дальнего Востока. Хабаровск, Хабаровское книжное издательство, 1972).
Нежелани реакции на валериана
При използуването на валерианата в големи дози трябва да се има пред вид способността на това растение да повишава съсирваемдстта на кръвта.
Начин на приложение на валериана
В домашни условия се приготвя водна запарка от 2 чаени лъжички наситнени валерианови корени на чаша вода. Взема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно. На деца запарката от валериана трябва да се дава 2—3 пъти дневно по чаена лъжичка. При особено повишена възбудимост се препоръчва по 1/3 до 1/2 чаша валерианова запарка 2—3 пъти дневно; при безсъние — до 1/2 чаша преди лягане. Препоръчва се и под формата на студена настойка; 1 супена лъжица ситно нарязани корени се заливат с 1 чаша вода и се накисват в продължение на 24 часа; изпива се на няколко пъти за един ден.
Широко приложение като успокояващи средства намира тинктура валериана /Tinctura Valerianae /и доза 20 до 50 капки. Рационални са комбинациите на валериана с бромиди, с препарати от глог, хмел, кимион, лайка и др. Например като газогонен чай се употребява комбинацията от 6 части цвят от лайка, 4 части корени от валериана и 1 част плодове от кимион: 1 супена лъжица от сместа се залива с чаша кипяща вода, запарва се 20 мин, прецежда се през марля и се пие 1/2 чаша сутрин и вечер (по Скляревский, Л., И. А. Губанов. Лекарственннне растения в быту. М., Россельхозиздат, 1968).
Валерианa странични ефекти
Не приемайте билката повече от 2 или 3 седмици без прекъсване. Постоянната употреба и високите дози могат да доведат до главоболие и сърцебиене.
Не трябва да се приема през деня, тъй като води до сънливост.
Не приемайте по време на бременност и кърмене.
Не приемайте билката заедно с приспивателни, тя повишава действието им, а също и с алкохол!
Да не се бърка билката с градинското растение червен американски валериан (Centranthus ruber), който няма никаква лечебна стойност.
Препарати, използващи и валериана в състава си:
Australia: Avena Complex; Calmo; Nevaton. Austria: Sinupret. Czech Republic: Sinupret; Stomatosan. France: Calmophytum; Vigilia. Germany: Sinupret. Hong Kong: Sinupret. Hungary: Sinupret. Italy: Neoderma 47. Russia: Sinupret (Синупрет). Singapore: Sinupret. Switzerland: Sinupret; Tisane pour nourissons et enfants. Thailand: Sinupret. UK: Athera; Fenneherb Prementaid; HRI Night; Kalms Sleep; Modern Herbals Menopause; Modern Herbals Stress; Napiers Sleep Tablets; Newrelax; Period Pain Relief; Prementaid; Roberts Alchemilla Compound Tablets; Scullcap & Gentian Tablets;
Stressless; SuNerven
Съчетание с други билки на валериана
Най-често се съчетава с мента и глог.
Loading...