Начало /
Странджанска зеленика, действие и приложение на билката

Странджанска зеленика, действие и приложение на билката

RHODODENDRON PONTICUM L.

(сем. Ericaceae — Пиренови)

Народни наименования в други страни на билка странджанска зеленика

Aнглийски - rose bay, Руски - рододендрон, Немски - Pontische Alpenrose, Rosenbaum, Френски - rhododendron.

Употреба на странджанската зеленика като лековита билка: В народната медицина външно във вид на отвара против ревматизъм и подагра.

Андромедотоксинът действа и наркотично, като отначало възбужда, а после подтиска централната нервна система. В Сибир в билката са намерени вещества, които имат антибактериално действие.

Установено е също, че глюкозидът андромедотоксин има хипотензивно действие. От листата са получени сумарни препарати от флавоноиди, съдържащи кахетини и флавоноли. Изолираните препарати не са токсични.

От клонките се получава багрилно вещество за вълна в зелен цвят.

Дървесината е плътна, твърда, червеникава, годна за стругарски, изделия.

Характерни особености на билка странджанска зеленика

Странджанската зеленика е красив, вечнозелен, силно разклонен храст или малко, до 5 м високо дърво. Кората е кафява или вишневокафява. Листата са продълговатоланцетни или продълговато-елипсовидни, целокрайни, заострени, последователни, кожести, голи, тъмнозелени и лъскави отгоре, светлозелени отдолу, до 20 см дълги, до 6 см широки, постепенно стеснени към основата си, с къси дръжки, обикновено наведени надолу. Цветовете са единични или събрани по върховете на клонките в чадърести съцветия. Чашката и венчето са 5-делни. Венчето отчасти е неправилно, отвън голо. Тичинките са 5 — 10. Окраската на цвета е лилавочервена с потъмни петна, а по-рядко бяла или розовобяла. Плодът е суха цилиндрична многосеменна кутийка с продълговати семена. Цъфти през април - юли.

Разпространение на билка странджанска зеленика

В Русия (югозападната крайбрежна част на Черноморската област, Кавказ), в крайбрежните райони на Балканския полуостров — Тракия и в Странджа планина, в Сирия, Ливан, югоизточните райони на Испания и Португалия. У нас се среща в сенчестите, предимно гористите усойни влажни места като подлее на бука и в някои влажни дъбови гори в източните райони на Странджа планина, особено в землищата на селата Кости, Граматиково, Българи и Резово — Бургаски окръг. Запасите от билката са значителни.

Зимзелен – Зеленика, при високо кръвно, Vinca minor

Цена:

Употребяема част на билка странджанска зеленика

Листата (Folia Rhododendroni pontici).

Време за бране на билка странджанска зеленика

Юни — септември.

Начин на бране на билка странджанска зеленика

Събират се листата на билката заедно с дръжките, (от началото до края на цъфтенето).

Начин на сушене на билка странджанска зеленика

След прочистване от попаднали при брането примеси събраният материал се суши в проветриви помещения, на открити сенчести и проветриви места или в сушилня при температура до 45°. Ако се суши на открито, билката вечер трябва да се прибира в закрити помещения.

Рандеман на билка странджанска зеленика

От 3 — 4 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.

Съхранение на билка странджанска зеленика

В сухи и проветриви помещения на тъмно, и то предпазливо, понеже билката е отровна.

Съдържание на билка странджанска зеленика

Листата съдържат до 12% дъбилни вещества, а в значителни количества те се намират и в кората на стъблото и корените. В листата е установено съдържанието и на хидрохинон, рутин, урзолова киселина, глюкозида андромедотоксин. Установено е също съдържанието и на рододендрин и арикулин. Експериментално е доказано също, че в листата на нашата билка липсва арбутин, респективно метиларбутин. Нашата билка съдържа 8,9%катехинови танини, 1,12% флавоноиди и изокверцитрин и катехин. Листата съдържат още урзолова, хлорогенова и кафена киселина.

Нежелани реакции на билка странджанска зеленика

Освен за бременни и кърмещи жени, растението е противопоказано при хора с алергии и некроза на тъканите. Ако се самолекувате и надвишавате дозата, вероятността от отравяне е висока. Първо, количеството на произведената слюнка се увеличава, започва обилно изпотяване, виене на свят, гадене, повръщане, слабост, понижаване на кръвното налягане, появяват се гърчове.