Руска самодивска трева, действие и приложение на билката
PEUCEDANUM RUTHENICUM M. B.
(сем. UmbelПferae — Сенникоцветни)
Народни наименования в други страни на билката руска самодивска трева
Руски - горичник русский.
Основно действие на руската самодивска трева
В народната медицина като болкоуспокояващо и откашлечно средство във вид на отвара: по 5 г ситно нарязани корени се заливат с 200 г вряща вода, оставя се да изстине, прецежда се и се взема пр 1 супена лъжица 3 пъти дневно (винаги по лекарско предписание).
Характерни особености на билката руска самодивска трева
Руската самодивска трева е многогодишна тревиста билка. Коренът е дебел. Стъблото е до 80 см високо, разклонено в горната си част. Приосновните листа са многократно тройно наделени, разширени в основата във влагалища, с дълги дръжки. Листните дялове са по-широки от 2 мм. Листчетата са дълги, теснолинейни и с по една жилка, широкотриъгълни. Стъблените листа са къси, редки, а тези към върха са видоизменени във влагалища. Цветовете са светложълти, събрани в сложни сенниковидни съцветия в 14 — 20 нееднакви лъча. Страничните сенници са по-дребни. Сенниците са снабдени с обвивка от 5 — 7 листчета, по-къси от лъчите на сенника.
Плодът е двусемен по краищата ципестокрилат, с надлъжни ребра по тръбната страна. Плодните дръжки не са по-дълги от дължината на самия плод.
Цъфти през юни — август.
Разпространение на билката руска самодивска трева
В европейската територия на Русия и Кавказ. У нас се среща по сухите каменливи места, предимно на варовита почва, сравнително рядко в североизточната част на страната (Шуменско и др.).
Употребяема част на билката руска самодивска трева
Корените (Radix Peucedani ruthenici) и плодчетата (Fructus Peucedani ruthenici).
Време за бране на билката руска самодивска трева
Корените се изкопават след узряването на плодчетата към края на вегетацията на билката или в ранна пролет — преди започване на развитието.
Начин на бране на билката руска самодивска трева
Изкопаните корени се изчистват от надземните части и се измиват, а по-дебелите се разрязват надлъж. Плодчетата се берат по време на восъчната зрелост на билката, като се ожънват връхните части на стъблото заедно със сенниците, оставят се да доузреят, след което се изчукват или овършават, а полученото семе се пречиства чрез превяване или пресяване.
Недопустими подмеси на билката руска самодивска трева
При брането да не се смесва с други билки от същия род (още 11 вида), като берачът се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености.
Начин на сушене на билката руска самодивска трева
Корените се сушат в проветриви помещения, а най-добре в сушилня при температура, не по-висока от 30°. Семето се разпростира за доизсушаване в проветриви помещения на сянка на тънък пласт, като от време на време се разбърква с лопата.
Съдържание на билката руска самодивска трева
Етерично масло и фурокумарина пеуцеданин. Плодчетата съдържат още тлъсто масло, в състава на което влизат палмитинова, олеинова и линолева киселина, вероятно във вид на глицериди. Установено е също, че в маслото се съдържат изпаряеми разтворими и неразтворими във вода киселини, както и неосапуняем остатък (фитостерини).
Природозащитен статут на билката руска самодивска трева
Критично застрашен вид.
Отрицателно действащи фактори на руска самодивска трева
Силно фрагментирани, малочислени популации с ограничени възобновителни способности, разораване на мезофилните ливади.
Предприети мерки за защита на руска самодивска трева
Популацията на Кабиюшка могила попада в границите на защитена местност „Могилата“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Loading...