Рицин, действие и приложение на билката
RICINUS COMMUNIS L.
(сем. Euphorbiaceae — Млечкови)
Български народни наименования: кърлеж
|
|
Народни наименования в други страни на билката рицин
Aнглийски castor-bean, Руски - клещевина, Немски -Wunderbaum, Френски ricin (palma Christi).
Употреба на рицина като лековита билка
Рицинът е много древна култура. Билката е била известна още на древните египтяни, при които културата е биласилно развита. И се е употребявала за осветление в храмовете. Слабителното действие на рициновото масло е било известно още на древните гърци и на римляните. Понастоящем билката се използва за получаването на рициново масло за медицински цели, което чрез съответната преработка се освобождава от отровните и баластните вещества.
Рициновото масло е безвредно слабително лекарствено средство. Употребява се и външно в акушерската практика и др., като средство за растеж на косата, в парфюмерийната промишленост и др.
От кюспето на рициновото семе се приготовлява растителен казеин, който се прилага за замяна на белтъчните вещества в производството на пластмасите.
Стъблата на рицина съдържат до 6% от сухото си вещество влакно, което също се използва за направа на някои груби тъкани (зебло, кеневир, канап, въжета и др.).
Доказана е и антибактериалната активност на рициновото масло.
В състава на рициновото масло, предназначено за медицински цели, влизат: до 87% глицеридите на рициновата киселина, до 7,4% — на маслената, до 3,1% — на линоловата, до 0,6 % — на диоксистериновата и около 2,4% от самите киселини.
Напоследък в резултат на изследванията на наши учени върху медицинското приложение на рициновото масло е установено в общи линии следното:
1. Маслото се понася много добре от кожата. То е без миризма, изпира се лесно от бельото и за болните е по-удобно от другите масла (рибено, слънчогледово).
2. Всички лекарствени комбинации, приготвени от рициново масло, отговарят на най-високите технологични изисквания. Те са стабилни, превъзхождат комбинациите, приготвени със слънчогледово масло и са равностойни на най-добрите фабрични и аптечни комбинации, приготвени с рибено масло.
3. Рициновото масло съдържа антибактерийни вещества с ограничен спектър на действие. С това се обясняват някои от лечебните качества на приготвените от него препарати.
4. Антибактерийните му вещества могат да се екстрахират.
5. Съдържащите се в маслото провитамини А и D обуславят и друга част от лечебното му действие в дерматологията, специално доброта му влияние при атонични язви и радиодермии.
6. Със своите физико-химични и биологични свойства рициновото масло се явява като защитно средство при нервните окончания в патологичното огнище, в което благодарение на него силните дразнения стават слаби, а това е съществено условие за нормализиране на трофичните функции в болестното огнище и за оздравителния процес.
Във връзка с тези качества рициновото масло превъзхожда във всяко отношение слънчогледовото масло и се предлага във всички лекарствени комбинации, приготовлявани със слънчогледово масло, да сеупотребява рициново масло.
Широко приложение маслото намира и в сапунената промишленост при обработката на кожи, в текстилната, металургичната и други отрасли на нашата промишленост. Употребява се също и за производство на ализариново масло, от което се добиват редица материали, необходими за производството на синтетични тъкани и пластмаси.
Рициновото кюспе, шротът, както и семената са богати и на белтъчни вещества. В тях обаче се съдържа и отровният алкалоид рицинин (неразтворим в мазнините), поради което не могат да се използват за фураж, а само за торене.
Поради високото си съдържание на азот те оказват по-висок агротехнически ефект в сравнение с оборския тор.
Характерни особености на билката рицин
Рицинът е маслодайно растение, което в своето отечество (тропическа Африка и другаде) е дърво, достигащо до 10 м височина и до 20 см дебелина поради благоприятните условия за развитие, като живее около 10 години. В нашата страна и въобще в умерения пояс билката вирее само кзто едногодишно. Кореновата система като едногодишно растение е силт развита, състояща се от дебел главен корен, достигащ до 2 м дълбочина, както и от 3—6 добре развити странични корена с много гъста мрежа от коренови власинки. Стъблото е голо, силно разклонено, зелено или зеленикавокафяво, понякога червеникаво обагрено, до 3 м високо, вдървеняло в долната си част, със сив налеп по повърхността, кухо. Листата са много едри, разположени на дълги дръжки, с дланеста петура, която е със 7 — 9 назъбени по первазите си дялове. Прилистниците са ципести, рано опадващи. Цветовете са разделнополови, събрани в почти гроздовидни, до 50 см дълги, изправени съцветия. iMъжкитe цветове заемат долната, а женските — горната част на съцветието. И двата вида цветове са дребни, с прост околоцветник. Тичинките са много. Плодникът е с тригнезден завръз. Плодът е тригнездна, разпуклива, гола, бодлива или набръчкана кутийка, с по едно едро, пъстро, приличащо на кърлеж семе във всяко гнездо. Семената са овални, с тънка семенна обвивка, едри, най-често мозаично оцветени. Цъфти продължително време през юли — август. Вегетацията се прекратява и билката загива при първите есенни студове.
Разпространение на билката рицин
Праотечеството на рицина е тропическа Африка. Билката и сега се среща диворастящо в Алжир, Мароко, Етиопия и Южна Африка. Култивира се в почти всички страни на земното кълбо с горещ или умерен климат, а най-много в Южна Америка (Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай, Еквадор), Средна Америка (Мексико, Хаити), Северна Америка (Канзас, Калифорния), Африка (Етиопия, Мароко, Мозамбик, Ангола, Мадагаскар), Азия (Иран, Пакистан, Индия, Китай, Тайланд), Европа — в по-топлите райони (Италия, Унгария, Франция, Полша, Белгия, Испания, Португалия, Русия). Индия заема първо място по засята площ, а Русия — второ място.
У нас билката е въведена в култура през 1934 г., която ежегодно все повече се разширява, като вече е на второ място всред маслодайните култури в нашата страна. Районирана е главно в окръзите Врачански, Плевенски и Търновски, а също и по поречието на р. Дунав.
Лечебни свойства на билката рицин
Растението е слабително и помага при раждане. С помощта на него можете да подобрите мускулите на матката, да предизвикате контракции по време на раждане. Рициновото масло е част от балсами, които помагат за заздравяване на изгаряния, рани и язви. Рициновото масло има специални свойства, не замръзва и не се изсушава. Поради това често се използва в производството на самолети. Основният компонент на рициново масло, приготвен от семена, е глицеринът, богат е и на линолова, олеинова и мастни киселини. Семената съдържат токсични протеини рицин, липаза и алкалоиди, така че трябва да обърнете внимание, че не можете сами да приготвяте лекарства, само специалист знае как да се отървете от токсичните вещества.
Заболявания и състояния, при които се прилага рицин
Рициновото масло се прави от семената на растението. Маслото е едно от най-добрите лекарства, добито чрез горещо пресоване. При производството се препоръчва незабавно да се отървете от рицина, тъй като това вещество е отровно. Рициновото масло е едно от най-добрите средства за лечение на запек. За целта вземете до две чаени лъжички вътре в рициново масло. Ако мажете пигментни петна, брадавици всеки ден - сутрин и вечер, скоро можете да ги излекувате. Често с рициново масло се лекуват ожулвания и рани, така че да заздравеят бързо. Ако редовно мажете хемороиди с рициново масло, можете да излекувате хемороидите. При силна кашлица, настинка, трябва да втриете нагрятото масло преди лягане в гърдите, след което да се обличате топло. По този начин можете да екувате и бронхит. Рижиновото масло е един от най-добрите емолиенти, с помощта на което можете да лекувате мазоли. За да направите това, трябва да разтривате петите си и да обличете топли чорапи. След месец петите на краката ще омекнат.
Преди лягане се препоръчва да накапвате капка рициново масло в очите, за да можете да премахнете умората и зачервяването от очите. Също така, с помощта на рициново масло се третира ечемик. Рижиновото масло е и част от компонентите на балсам на Вишневски, използва се за лечение на изгаряния, язви, гнойно-възпалителен процес на кожата. С рициново масло се лекува ерозия на шийката на матката. В дерматологията се счита рициново масло като лечебно лекарство за кожата. Източните народни лечители използват рициново масло, като противозачатъчно средство. Някои лечители го причисляват към профилактичните противотуморни средства.
Употребяема част на билката рицин
Семената (Semen Ricini).
Време за бране на билката рицин
Около 5 — 6 месеца след сеитбата.
Начин на бране на билката рицин
Плодовете се събират, когато започнат да пожълтяват, преди разпукването им. Понеже узряват постепенно, брането им също се извършва постепенно: от началото на зреенето до започване на студовете и спиране на вегетацията. Те се берат сутрин рано, за да не се даде възможност за изронване на семената при затоплянето.
Начин на сушене на билката рицин
Отрязаните капсули се разстилат няколко дни в сухи и светли помещения или на слънце, за да се отворят, а неотворените се разчукват или се прекарват през специален валяк. При сушенето на слънце е необходимо плодовете да се обграждат с дъски или по друг начин, за да не се губи семето, което изхвърчава надалеч. Така освободеното от капсулите семе се прочиства чрез пресяване и превяване, а след това се доизсушава.
Описание на готовата билка рицин
Рициновите семена са овални или яйцевидно-длъгнести, до 22 мм дълги, до 15 мм широки, до 9 мм дебели, с гладка, пъстра, лъскава обвивка, наподобяващи по форма тялото на кърлеж, откъдето произлиза едно от българските наименования на билката.
В билката не се допускат остатъци от плода, разтрошени семена, съцветията, недозрели, набръчкани или покълнали семена.
Опаковка на билката рицин
В торби със стандартно тегло.
Съхранение на билката рицин
При обикновени условия, но отделно от другите билки, защото са отровни.
Съдържание на билката рицин
70% тлъсто неизсъхливо рициново масло (Oleum Ricini), до 25% протеини, много отровното вещество рицин, което обаче чрез пресоване на семената по студен начин (без загряване) не преминава в полученото рициново масло. В състава на рициновото масло влизат до 82% глицеридите на рицинолеиновата киселина, до 7,4% глицеридите на олеиновата и до 31 % глицеридите на линоловата и стеариновата киселина, витамините А и D.
Полученото чрез студено пресуване рициново масло се изварява с вода или през него се прекарва гореща водна пара за отстраняване и на най-нищожните следи от рицинин и рицин, които в случая се денатурират или разтварят. Рицининът притежава в структурата си цианова групировка. Установено е, че той е слабо отровен. Отровността следователно на рициновите семена се дължи на съдържащото севтях комплексно вещество рицин (токсалбумин), чиято токсичност се премахва при варене. Рициновото масло е безцветна, прозрачна или слабожълтеникава гъста течност със специфичен вкус и специфична миризма.
Всички части на билката съдържат още алкалоида рицининг липаза и смоли. В семената алкалоидът рицинин се съдържа до 0,15% а в младите листа — до 1,37%. Добивите на рициново масло са най-големи, когато билката е отглеждано при напояване.
Целите семена съдържат до 6,48% влага, 51,35% сурови мазнини, 15,3% сурови протеини, 5,07% безазотни екстрактни вещества, 18,51%, целулоза, 3,01% пепел, фермента липаза, отровния алкалоид рицинин, горчиви вещества и др.
Семенната обвивка съдържа 6,46% влага, 3,22% сурови мазнини, 5,79% сурови протеини, 8,15% безазотни екстрактни вещества, 71,1% целулоза, 4,28% пепел.
Противопоказания на билката рицин
Не забравяйте, че растението съдържа отровно вещество - цианид, то е опасно за човешкия живот. Затова при приготвянето на рициново масло е задължително да се завършат два етапа - хидролиза, като по този начин се унищожава токсичното вещество. Ако семената попаднат в организма, е необходимо без забавяне да се предизвика повръщателен рефлекс у жертвата, след това направете стомашна промивка и незабавно се обадете на спешна помощ. В случаите, когато човек е бил отровен от бензен, алкохол и други вещества, употребата на рициново масло е забранена. Рициновото масло не може да се използва дълго време за лечение на запек, защото с течение на времето чревната лигавица се уврежда. Не забравяйте, че честата употреба на маслото, може да причини алергии, така че е много важно да наблюдавате реакцията си.
Loading...