Ранилист, действие и приложение на билката
Betonica officinalis L. — Stachys officinalis (L.)
Aнглийски — Betony, Pуски — Буквица лекарственная, Френски — Betoine, Hемски — Rote Betonie, Gemeiner Ziest
Сем. Lamiaceae (Labiatae) — Устноцветни; Български - хайдушка билка, хайдушки бурен
Описание на билката ранилист
Многогодишно тревисто растение с косо коренище. Стеблото право просто четириръбо, (15) 20—60 (100) см високо, с твърди власинки. Приосновните листа в розетка, продълтовато яйцевидни, със сърцевидна основа, едро назъбени; на дълги дръжки, стебловите 2 разчленени двойки на къси дръжки и приседнали. Цветовете събрани на върха на стеблото в прешлени, формиращи сбити класовидни съцветия. Венчето яркочервено или пурпурно, рядко розово или бяло двуустно. Цъфти юни — август (септември).
Разпространение на билката ранилист
Расте из ливади, тревисти места и храсталаци. Разпространено из цялата страна. Среща се в цяла Европа (без северните части).
Използваема част /билка/ на билката ранилист
Надземната част по време на цъфтеж (Herba Betonicae).
Съдържание на билката ранилист
Малко проучено; намерени са бетаинови бази /бетаин, бетоницин, стахидрин и ДР./ танини и следи етерично масло.
Основно действие на билката ранилист
Регенеративно /за лечение на рани/, антиспастично.
Експериментални, линични данни и свойства на билката ранилист
Съществуват данни за наличието на спазмолитично действие на препарати от ранилист. Едновременно с това растението се използува за зарастване на рани /Leclerc, H. Precis de phytotherapie (IV-eme edition). Paris, Masson & Cie, 1952/. Този автор е получил добри резултати от прилагането на растението при зарастването на варикозни язви. Върху сърдечно-съдовата система билкови извлеци, получени ранилист, предизвикват понижение на кръвното налягане, но едновременно с това потискат и сърдечната дейност, и дишането. Този факт дава основание да се счита, че понижението на кръвното налягане е повече проява на токсични ефекти на дрогата. Инфузите и екстрактите са, общо взето, с малка терапевтична ширина. Върху модел на солиден тумор от типа на саркома 180 на Крокер препарати от растението са показали потискащо действие върху растежа на тумора у опитните животни, като успоредно с това са удължавали живота на животните.
В народната медицина ранилистът е използван в като средство, което засилва регенерацията и по-бързото зарастване на рани и фрактури. Според данни от наши автори (по Исаев, И., И. Ланджев, Г. Нешев. Билките в България и използуването им, III изд, С., Земиздат, - 1977) билката притежава противовъзпалително действие и се използува за лечение на заболяванията на пикочния мехур и бъбреците, при жлъчни заболявания, ендометрити, а външно се използува при инфектирани рани.Растението е леко успокояващо и се използва за облекчаване на стрес и нервно напрежение.
Настойки могат да се приемат ежедневно като релаксиращ тоник.
Тъй като е леко горчив, той е добра билка за стимулиране на храносмилателната система и черния дроб, както и като общ тоник за организма.
В народната медицина ранилистът се прилага и като откашлично и спазмолитично средство при астма, простудни заболявания на дихателните пътища, коклюш. Като адстрингент и спазмолитик се използува при стомашночревни катари, диарии. Отдавна е известно нервно-тонизиращото действие на ранилиста при пролетна умора, нервно изтощение, обща отпадналост. Външно се прилага за налагане на рани и отоци, варикозни язви (Ковалева, Н. Г. Лечение растениями. М., Медицина, 1971; Стоянов, Н. Нашите лекарствени растения, ч.1. С., Наука и изкуство, 1972).
Състояния и заболявания, които лекува билката ранилист
Билката ранилист съдържа горчивина и танини. Има стягащо, отхрачващо, леко слабително и частично диуретично действие.
Препаратите от коренищата на ранилист имат еметично и слабително действие. Отварата от корените лекува заболявания на черния дроб, бъбреците, гастрит, колит и др. Също така с ранилист се лекува подагра, ишиас и цистит.
Билката има успокояващ ефект, нормализира метаболизма, облекчава нервната възбуда и помага при бъбречни заболявания, атеросклероза и хипертония.
Лечителите използват лекарства на базата на ранилист, за да спрат белодробните и маточните кръвоизливи.
Начин на приложение на билката ранилист
По 2 гр. дрога се заливат с 200 мл. вряща вода, след изстиване и прецеждане от инфуза се пие по 1 супена лъжица 4 пъти дневно (Стоянов, Н. Нашите лекарствени растения, ч.1. С., Наука и изкуство, 1972). Сок от растението, смесен с медена вода, се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно (Ковалева, Н. Г. Лечение растениями. М., Медицина, 1971).Въпреки че като цяло е по-добре да се приема между основните хранения, може да се приема и с храна за удобство, или ако има някакво стомашно-чревно разстройство. Външно — с размачкани на каша свежи листа се налагат рани (Икономов, П., А. Бойчинов, П. Николов. Лечебни растения. С., 1941).
Използваема част на билката ранилист
Изполва се цялата надземна част и коренищата.
Важно!
Не са известни никакви неблагоприятни последици от използването на ранилист, освен в някои случаи на появило се леко стомашно-чревно разстройство.
Loading...