Ракитник, действие и приложение на билката
HIPPOPHAE RHAMNOIDES
(сем. Eleagnaceae)
|
|
Народни наименования в други страни на билката ракитник
Руски - облепиха крушиновидная, Английски –еаbuckthorn, Немски - Weiden-Sanddorn, Френски - argousier.
Употреба на ракитника като лековита билка
Плодчетата като поливитаминно средство във вид на пулп, консервиран със захар (45 части плодчета и 55 части захар), или във вид на различни сокове, пюрета, мармелади, сладка, вина и други.
Установено е, че тези продукти запазват ценните витаминни свойства на плодовете, приятния им вкус и характерния им аромат.
От друга страна, е установено, че витамин С, съдържащ се в плодчетата, е много стабилен към въздействието на температурата, светлината и металните йони. Тлъстото масло не е токсично и има епнтелизиращо, гранулиращо и анестезиращо действие, поради което се прилага в гинекологичната практика, при бавно зарастване на рани и при лъчеви поражения.
Листата и кората могат да се използват и като средства за дъбене на кожи.
Младите клонки и листа със солите на желязото дават чернокафява, а плодчетата — жълта окраска.
Добра медоносна и декоративна билка.
Подходящ почвоукрепител.
|
|
Употреба в народна медицина на билката ракитник
Плодовете съдържат разнообразни витамини и са едни от най-добрите естествени носители на витамини.
Плодовете на билката ракитник и масло от морски зърнастец намаляват и спират болката и възпалението, ускоряват съсирването и епителизирането на тъканите, насърчават по-бързото зарастване на рани и имат мултивитаминен ефект.
Плодовете под формата на сок, водна инфузия, алкохолна тинктура, сироп и масло от билката ракитник се приемат през устата при различни дефицити на витамини (в частност, скорбут, нощна слепота) и пептична язва на хранопровода и стомаха.
Външно водната инфузия на плодовете и най-вече на масло се използва при различни кожни заболявания (обриви, екземи), язви с продължително заздравяване, при женски заболявания в гинекологичната практика и радиационни наранявания на кожата и лигавиците.
Характерни особености на билката ракитник
Ракитникът е висок до 6 м, разклонен, бодлив храст. Кореновата система е силно развита. Листата са дребни, линейни или линейно-ланцетни, отгоре голи и зелени, до 8 см дълги, тесни, целокрайни, с къси дръжки. Както листата, така и най-младите клонки и околоцветникът са покрити със сребърно - бели люспици. Цветовете са еднополови, жълтеникави, разположени на отделни растения. Женските цветове са единични, дребни, разположели в пазвите на листата. Те са с тръбест, слабо двуразделен околоцветник и с едногнезден яйчник. Мъжките цветове са събрани в странични. Почти сферични групички. Всеки цвят е снабден с 2 околоцветни листчета и с 4 тичинки. Плодовете са обикновено топчести, оранжевожъл- теникави, сочни, лъскави, само с една костилчица. Вкусът на свежия плод е слабо нагарчащ. Цъфти в началото на лятото. Плодовете узряват през септември — декември.
Разпространение на билката ракитник
Почти в цяла Европа, Авганистан, Хималаите, Тибет, Монголия, Русия (Средна Азия, Кавказ, Сибир, Алтай). У нас се среща около Варна и край морето (Галата). Запасите от растението у нас са много малки. Препоръчва се разширяването на находищата му и евентуалното му внедряване в култура.
Отглеждане на билката ракитник
Билката не е взискателна към почвата и климата. Расте почти на всякакви осветени, влажни и песъчливи места. Размножава се чрез издънките на корена. Билката е студоустойчива и сухоустойчива.
Употребяема част на билката ракитник
Зрелите плодчета (Fructus Hippophae).
Време за бране на билката ракитник
Октомври —декември или през зимата.
Събиране и съхранение на билката ракитник
Плодовете се берат след замръзването им. Тогава те загубват тръпчивия си и нагарчащ вкус, стават сладникаво-кисели, с ананасова миризма.
За бране на билката ракитник се препоръчва следният начин
Отрязват се делите клончета заедно с узрелите плодове през октомври — декември, струпват се на куп върху подставки на около 15 см разстояние от земята и се оставят да замръзнат. През зимата замръзналите плодове се изчукват от клончетата и тогава се употребяват.
Описание на готовата билка Зрелите плодове след замръзване и впоследствие след размразяването са сочни, топчести, ягодообразни г златаожълти, оранжеви или червеникави, с една тъмнокафява яйцевидна костилчица. Вкусът е приятен, възкисел, с ананасов аромат.
Съдържание на билката ракитник
Плодчетата съдържат витамин G (до 450 мг%), В-А (до 0,20 мг%), В2 (до 0,38 мг%), Е (до 14,3 мг%), фолиева киселина (до 0,79 мг%), изорамнетин (325), тлъсто масло, в състава на което влизат глицеридите на олеиновата (10,5%), стеариновата (10,4%), линолевата и палмитиновата киселина. Съдържат също и каротиноиди (до 0,3 мг% каротин), както и криптоксантин, зеаксантин и физален. Всички намерени флавоноиди имат един и същ аглюкон — изорамнетол. Два от флавоноидите (3-глюкозидът и 3-рамноглюкозидът) отговарят на флавоноидите, намерени в цветните главички на Calendula officinalis L. Съдържат още дъбилни вещества, захари, органични киселини, тлъсто масло. От пресните плодчета са изолирани още изорамнетин-3- глюкозид, 3-рутинозид, кемпферол, както и изорампетин-3-моно-(Р-с1)- глюкозид, изорамнетин-З-Р-рутинозид, кверцетин и кемпферол.
Семената съдържат витамините Ви В2 и Е, каротин (провитамин А) и тлъсто масло.
Листата съдържат значително количество (до 370 мг%) витамин С, каротин (провитамин А), дъбилни вещества и др.
В листата и плодовете са намерени 5 флавоноида.
Клончетата на билката съдържат същите вещества, спомената по-горе, както и значително количество дъбилни вещества.
Кората на билката съдържа значителни количества дъбилни вещества. От нея са изолирани серотонин и алкалоидът хипофеин.
Loading...