Обикновено лютиче, действие и приложение на билката
Ranunculus Acris L.
(сем. Ranunculaceae — Лютикови)
Български народни наименования на обикновено лютиче
ливадно лютиче, люти лютивец, люто жълтурче.
Народни наименования в други страни на обикновено лютиче
Aнглийски - tall-buttercup, Руски - лютик едкий, Немски - Scharfer Hahnenfuss, Френски - bouton d'or, bassin.
Употреба на обикновеното лютиче като лековита билка
В народната медицина при главоболие и невралгия, ревматизъм, подагра, за лечение на. рани, а и като тонизиращо средство.
Протоанеминът е токсичен. В малки дози той има стимулиращо действие върху централната нервна система, увеличава количеството на еритроцитите и на хемоглобина. Анемонинът и анемоновата киселина са фармакологически слабо активни.
Билката се употребява в дерматологията (хуманна и ветеринарна) за лекуване на гнойни и трудно зарастващи рани, за предизвикване образуване на мехури по кожата и за синапизми.
Протоанемонинът има също бактерицидно и фунгицидно действие. В Русия е изготвена анемонинова мас, която се прилага за лечение на хрема.
Декоративна билка в различни градински форми.
Характерни особености на обикновено лютиче
Обикновеното лютиче е многогодишно тревисто растение. Коренището е късо, а корените са нишковидни и шнуровидни, събрани в плътно снопче. Стъблата са изправени, до 70 см високи, незадебелено грудковидни в основата, разклонени, покрити, както и листните дръжки, с къси, прилегнали четинки или в основата си почти голи. Приосновните листни петури са изрязани повече от половината или до основата. Долните стъблени листа са с дълги дръжки, с прилегнали власинки, почти голи, с 5 — 7 дълбоко изрязани ланцетни или линейни, остри, цели или назъбени делчета. Средният дял на приосновните листа е цял или триделен, без дръжчицата. Долните стъблови листа са подобни на приосновните, но са с по-къси дръжки. Горните листа са приседнали, нарязани до основата, линейни, целокрайни, с по 1 — 2 зъбчета. Цветните дръжки са набраздени, с къси, прилегнали власинки. Цветовете са многобройни, до 2 см в диаметър. Чашелистчетата са 5, прилегнало или разперено влакнести. Венчелистчетата са 5, значително по-дълги от чашката, лъскави, златножълти. Тичинките са много. Плодните легла са голи. Плодчетата са от 2 до 3,5 мм дълги гладки орехчета. Цъфти през май — август. Счита се като упорит плевел в ливадите.
Разпространение на обикновено лютиче
В Европа, Русия (европейската територия, както и във всички други райони с изключение на Арктика, Кавказ, Крим, Западен Сибир, Алтай), Азия, Северна Африка, Северна Америка. У нас се среща из влажните ливади и тревистите места, край пътищата и канавките, особено из нивите, които се намират в близост с ливади или със скоро разорани ливади, предимно в предпланинския и планинския пояс, до около 2000 м надморска височина, а също и из люцерните. По време на цъфтенето билката образува из ливадите златножълти поляни.
Отглеждане на обикновено лютиче
Ranunculus Acris L. част от семейство Ranunculaceae е широко разпространено в умерените ширини. Билката се характеризира с непретенциозност към почвени и климатични условия. Чувства се добре върху глинести, варовикови почви във влажни зони. Масово расте в заливни низини, по поляни, ниви.
Обикновено лютиче инхибира растежа на други растения. Особено негативно се отразява на бобовите растения. Следователно принадлежи към категорията на вредните плевели и трябва да се предотврати навлизането му в култивирани култури в околната среда - в ниви и градини.
Видове лютиче
Съществуват няколко вида лютичета. Най-често срещаните от тях са декоративно лютиче, пълзящо лютиче, кълбосеменно лютиче, ливадно лютиче. При сравняване на видове се забелязват прилики и разлики между тях. Всички лютичета се характеризират с:
влакнест корен;
проста структура на листа;
следващо подреждане на листа;
Чаша с 5 венчелистчета;
многосемен плод или коренище.
Те съдържат токсични алкалоиди и затова са отровни растения.
Според описанието лютичето се характеризира с пъстри базални листа. Малките цветя приличат на камбанки. Цъфти от средата на пролетта до началото на лятото.
Начин на бране и сушене на обикновено лютиче
Отрязва се цялата надземна част на билкта по време на пълното му цъфтене. Веднага след брането според поръчката билката или се предава на билкосъбирателната организация в свежо състояние, или се суши.
Брането, пренасянето, сушенето и съхраняването се извършват задължително за всеки вид поотделно, без да се смесват.
Веднага след брането билката се разстила на тънък пласт и се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°, като често се разбърква. За тези растения качествена дрога може да се получи само при бързо и навременно сушене. Сушенето на слънце е допустимо само в началото, за да се изпари по-голямата част от влагата на билката, и често се разбърква. След това се доизсушава в проветриви помещения или в сушилня.
Да не се бере от с рани по кожата.
Описание на готовата билка обикновено лютиче
Стръковете и след сушенето трябва да са запазили естествения си вид и да отговарят на описанието, дадено в Характерни особености.
Опаковка на обикновено лютиче
В бали със стандартно тегло.
Съхранение на обикновено лютиче
В сухи, проветриви и тъмни помещения, добре опаковани, и то предпазливо, настрана от неотровните билки.
Съдържание на обикновено лютиче
Глюкозида ранункулин, който под действието на ензими се разгражда на глюкоза и протоанемонин (анемонол.) — маслообразна течност с характерна миризма. Протоанемонинът е нестабилен и лесно полимеризира в анемонин, а с течение на времето преминава в биологически неактивната анемонова киселина. Листата съдържат до 170 мг% аскорбинова киселина (витамин С), до 12 мг% каротин (провитамин А). Съдържа още изоанемонова киселина, сапонини, аспарагин, аргинин, дъбилни вещества. Плодовете съдържат до 23% тлъсто масло. Цветовете съдържат флавоксантин (ксантофил), тараксатин и виолак- сантин. Установено е, че свежите корени съдържат повече анемонин в сравнение с надземните части. Установено е също, че изолирано вещество от растението е идентично с лутеин-епоксйда. Изолирането на ранункулин е потвърдено и експериментално.
При изпитване на антибактериалното, антивирусното, антитоксичното и цитопатогенното действие на препарати от различни наши видове от рода Ranunculus L. е установено следното:
1. Протоанемонинът и анемонинът дават антибактериален спектър на действие, еднакъв със спектъра на действие на водните дестилати от обикновено лютиче.
2. Протоанемонинът подобно на водни дестилати от обикновено лютиче действва инвитро на вирус фикс. Анемонинът няма такова действие.
3. Ваксиналният вирус на вариолата се инактивира при въздействие с 0,1% протоанемонин, 0,1% анемонин и водни дестилати от обикновено лютиче.
4. Водният разтвор (0,10%) от протоанемонин не оказва действие върху вируса на полиомиелита тип I.
5. Вирусът на болестта Ауески щам 75 М ин витро се инактивира до известна степен от протоанемонин.0,10%, водни дестилати от обикновено лютиче и анемонин 0,1%.
6. Протоанемонинът и анемонинът неутрализират ин витро 1— 2 ДЛМ дифтерийния токсин. На стрептолизин 0 не оказват действие.
7. Протоанемонинът и анемонинът показват избирателен цитопа- тогенен ефект спрямо нормална и ракова клетка (това действие е по- слабо спрямо фибробластите).
Нежелани реакции на лютиче
Лютичето е отровно растение, което може да причини дразнене на кожата и лигавиците. Когато се приема вътрешно, билката може да доведе до диария и колики.
Съчетание с други билки
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...