bilki.bg - Раят на билките!

Количка 0 бр. 0,00 лв.

Обикновена луличка, действие и приложение на билката

Linaria vulgaris MilL

Английски – Toadflax, Немски - Gemeines Leinkraut, Frauenflachs, Френски - Linaire, lin sauvage, Pуски - Льнянка обыкновенная

Сем. Scrophulariaceae - Живеничеви

  • Луличка стрък - при нощно напикаване, простатит, Linaria vulgaris Mill.
  • Луличка Тинктура - очистително и диуретично, Bioherba, 50 мл
  • Обикновена луличка

    Други български наименования

    коминче, рибена уста, залистниче, диви зайченца.

    Основно действие на билката обикновена луличка

    Обикновената луличка има установено очистително и диуретично действие.

    Експериментални и клинични данни на билката обикновена луличка

    Съдържащият се в луличката алкалоид пеганин е изследван основно експериментално фармакологично през петдесетте, шейсетте и седемдесетте години. Пеганинът повишава тонуса и увеличава амплитудата на чревните съкращения, посочват учените. В опити на котки е установено, че пеганинът притежава и жлъчкогонно действие. Съдържащите се в линарията флавоноиди усилват сърдечните съкращения, увеличават тяхната амплитуда, забавят сърдечния ритъм, повишават тонуса на сърдечния мускул, повишават кръвното налягане (пеганинът го понижава). Тинктурата от линария също повишава кръвното налягане, засилва сърдечните контракции и забавя сърдечния ритъм. Тинктурата от линария увеличава тонуса и усилва съкращенията на червата, има диуретично действие.

    Галенови препарати от луличка са употребявани в бившия съветски съюз по време на  Великата отечествена война при болни с атония на червата, запек, метеоризъм. Прилагането на линарията в клиниката показва меко и надеждно очистително действие, включително и при хронична обстипация, без странични действия, посочват учени, изследвали действието на луличката. При клинични изследвания изолираният от луличката алкалоид пеганин също показва добра терапевтична активност при атонии, парези и паралитична чревна непроходимост след тежки операции. Пеганинът дава много добри резултати при лечението на прогресивната мускулна дистрофия и при адиопатии.

    Емпирични данни на билката обикновена луличка

    Обикновената луличка има леко очистително и диуретично действие. Смята се, че благодарение на леко очистителното действие запарката от лулички облекчава състоянието на страдащи от хемороиди. Смята се, че луличката има и локално облекчаващо действие при хемороиди. В немската хомеопатия и в нашата народна медицина луличката се употребява и при Enuresis nocturna. Вероятно с диуретичното действие на луличката трябва да се обясни използването й в народната медицина при начални форми на хипертрофия на простатата. В някои страни като отрова срещу мухи се използва мляко, в което е сварена луличка.

    Начин на приложение на билката обикновена луличка

    Една чаена лъжичка ситно нарязана дрога се залива с 1 чаша вряща вода и след изстиване се прецежда - доза за 1 ден.
    Изследователи на действието на луличката посочват още начини за приложение като очистително и диуретично средство: Шепа от луличката, събрана във време на цъфтеж, се залива с чаша вряща вода, запарва се, прецежда се, прибавя се по вкус захар и се взема през 1 или ; 2 часа по супена лъжица. От семената на луличката се приготвя отвара в съотношение 15 - 30 г на 1 л кипяща вода; взема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно като очистително и жлъчкогонно средство.

    При болезнени хемороиди преди в Германия са прилагали локално унгвету, приготвян от пресен сок от зелената билка. При хемороиди се използва унгвент, приготвен от 1 част цветове на линарията, 1 част дъбова кора и 1 част водно пипериче (Polygonum hydropiper).Обикновена луличка

    Описание и разпознаване на билката обикновена луличка

    Обикновената луличка е тревисто многогодишно растение с вретеновиден корен. Стеблото е право, 20 - 60 (100) см високо, гъсто, облистено до върха, голо, около съцветието, жлезисто влакнесто. Листата са последователни, приседнали линейно ланцетни до линейни голи, синьозелени. Цветовете на луличката са на дръжки с прицветници, в гъсти връхни гроздове. Чашката е от 5 листчета, сраснали само в основата, трайна. Венчето е тръбесто, двуустно, устието е затворено, бледожълто с оранжева горна устна, в основата - с дълга заострена шпора. Плодът е кълбеста многосеменна кутийка, разпукваща се на върха на 4 - 5 дяла. Семената са дисковидни, по ръба с ципесто крило. Обикновената луличка цъфти от май до юни.

    Разпространение на билката обикновена луличка

    Обикновената луличка расте по тревисти места, край пътища и из орници. Билката е разпространена в цялата страна докъм 1000 м надморска височина. Освен у нас, обикновената луличка се среща в цяла Европа (без крайния север и юг).
    Дрога: Надземната част (Herba Linariae).

    Съдържание на билката обикновена луличка

    Листата, стеблата и корените съдържат хиназолиновия алкалоид DL-пеганин, DL-вазицин, линарин. Учените съобщава за наличие на холин и няколко терциерни бази. Цветовете съдържат флавонови глюкозиди - линарин, който се хидролизира на агликона акацетин (линаригенин), и дизахарида рутиноза; пектолинарин и неговата кристална форма неолинарин; ацетилпектолинарин.

    От обикновената луличка са изолирани цианидиновият гликозид антиренинхлорид, иридоидът аукубин, пектини, слузи, смоли, ситостерин, фолиева и лимонена киселина.

    Свежите листа съдържат 60 - 140 мг% корбинова киселина, 18 мг% каротини.

    Нежелани реакции на билката обикновена луличка

    Обикновената луличка има полезни свойства, но не всеки може да я използва. Противопоказана е при бременност; онкологични заболявания; деца до една година; цироза на черния дроб; кървяща язва; бъбречна и чернодробна недостатъчност. Обикновнената луличка трябва да се приема дозирана според инструкциите. Страничните ефекти могат да включват горчивина в устата, тремор на крайниците, замаяност и мигрена. Преди да използвате билката, препоръчително е да се консултирате с лекар.

    Съчетание с други билки на обикновена луличка

    Като диуритично средство, може да се съчетава с царевична коса, хвойна, пресечка и др.