Дълголистна мента - действие и приложение на билката
Mentha Longifolia (L.) Huds.
М. CANDICANS GRANTZ.)
(сем. Labiatae — Устноцветни)
Народни наименования в други страни на билката мента дълголистна
Aнглийски - horse mini, Руски - мята лесная, мята длиннолистая, Немски – Rossminze, Френски - menthe sauvaae.
Приложение на дълголистната мента като лековита билка
В народната медицина като газогонно, болкоуспокояващо и ободрително средство, а също и при стомашни разстройства: 2 чаени лъжички ситно нарязана билка се залива с 2 чаени чаши вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден.
Етеричното масло, получено от билката, се използва в парфюмерийната, в сапунената, сладкарската и ликьорената промишленост.
Билката е изпитана с добър резултат и в рибната консервна промишленост.
Медоносна билка.
Характерни особености и разпознаване на билката мента дълголистна
Дълголистната мента е многогодишно тревисто растение. Коренището е силно развито, пълзящо. Стъблата са изправени, ,прости или,разклонени в горната част, влакнести, до 1 м високи. Листата са приседнали, продълговато-ланцетни или елипсовидни, на върха заострени, назъбени, зелени отгоре, беловълнести, без изпъкнала мрежа от жилки отдолу.
Цветовете са събрани в плътни, класовидни съцветия. Чашката е гъсто влакнеста, звънеста. Венчето е розововиолетово, 2 пъти по-дълго от чашката, фуниевидно, почти правилно. Плодът е орехче. Семето е леко удължено. Цъфти от юни до октомври.
Разпространение: В Европа, Русия(европейската част, Кавказ, Армения, Западен Сибир), Скандинавските страни, Средиземноморието, Мала Азия. Култивира се в много страни.
У нас се среща из влажните и мочурливите места, край реките, предпланинските и планинските места до 1100 м надморска височина.
Употребяема част на билката мента дълголистна
Надземните части (Herba Menthae longifoliae).
Време за бране на билката мента дълголистна
Юни — август.
Начин на бране на билката мента дълголистна
Отрязват се връхните облистени части на билката на разстояние 25 — 30 см от върха в началото на цъфтенето. Могат да се оберат и листата от неотрязаната част на стъблото и да се прибавят към стръковете.
Брането да се провежда в сухо, бездъждовно, по възможност слънчево време.
Недопустими подмеси на билката мента дълголистна
При брането да не се смесва с другите диворастящи у нас видове мента (още 6 вида), като берачът се придържа точно към описанието, дадено в „Характерни особености".
Начин на сушене на билката мента дълголистна
Провежда се по обикновения начин на сянка в проветриви помещения или в сушилня при температура до 35°.
Ако събраната билка е предназначена за дестилация — за получаване на етеричното масло, в такъв случай дрогата не се суши, а се дестилира в свежо състояние.
Рандеман на билката мента дълголистна
От 5,5—6 кг свежа се получава 1 кг суха дрога.
Съхранение на билката мента дълголистна
В сухи и прохладни помещения, отделно от другите немиризливи билки.
Съдържание на билката мента дълголистна
Етерично масло до 0,6% в свежата наша билка и до 1,5% в изсушените листа (9), в състава на което влизат карвон (50 — 60 %), борнеол, пулегон, ментолт изоментол, ментон и пинен. Маслото съдържа и един естер, чиято Rf-стойност отговаря на Rf-стойността на кумннилацетата. Установено е, че с увеличаване възрастта на билкатасе увеличава и съдържанието на етеричното масло. Съдържа още до 6% дъбилни вещества.
Нежелани реакции на билката мента дълголистна
Значително понижение на кръвното налягане. При прекомерна употреба може да се появи болка в сърцето. Ако се предозира с ментови препарати в устройства за инхалация може да провокира бронхоспазъм и да причини други респираторни разстройства до пълното спиране на дишането.
Съчетание на билката мента дълголистна с други билки
При стомашни разстройства, може да се съчетава със зелен чай, арника, маслодайна роза, нар кора.
Loading...