Лаврова череша, действие и приложение на билката

Laurocerasus Officinalis Roem.

(Prunus Laurocerasus L.)
(сем. Rosaceae — Розоцветни)

Български народни наименования на лаврова череша

дафнян, зеленика,лаврова вишня, плъзниче, черничка.

Народни наименования в други страни на лаврова череша

Aнглийски – cherry laurel, Руски - лавровишня аптечная, Немски – Kirschlorbeer, Френски - laurier cerise.

Кората съдържа до 11% дъбилни вещества.

Употреба на лавровата чераша като лековита билка

За получаване на лавровишнева вода — Aqua Laurocerasi (Aqua Amygdalarum amararum), съдържаща 1 % циановодород. Употребява се за приготвяне на болкоуспокояващи лекарствени средства. Болкоуспокояващото действие се обуславя от съдържанието на амигдалин, при разлагането на който в червата се отделя синилна киселина, която има анестезиращи свойства. Употребява се също и за подобряване вкуса на някои лекарства.

От разлагането на бензалдехидцианохидрина се получава свободен бензалдехид, който е с приятна миризма и се употребява за ароматизиране в сладкарската и в сапунената промишленост.

Народната ветеринарна медицина използва билката против болестта шап по добитъка.

Отровна билка.

Листата и кората се използват за щавене на кожи.

Декоративна паркова билка.

Характерни особености на лаврова череша

Лавровишнята е вечнозелено, до 2 м високо храстче или малко дръвче. Кореновата система е силно развита, главно встрани. Стъблото е до 2 м високо. Листата са вечнозелени, до 20 см дълги, кожести, блестящи отгоре, матови отдолу, опадващи през 2 — 3 години. Те са с къси дръжки, продълговати, наредени последователно, заострени на върха, почти целокрайни или с редки зъбци. Цветовете са дребни, стоящи на къси дръжки, събрани по 20 — 30 в изправени гроздовидни съцветия, излизащи от пазвите на миналогодишните листа. Чашката е с опадващи листчета. Венчето е бяло, съставено от 5 венчелистчета. Тичинките са 15 — 20, с нишковидни дръжки. Плодът с една костилка, топчест, с меснат и сочен черен околоплодник. Цъфти през април — юни. У нас расте и нискостъблената лавровишня. Тя е с целокрайни листа; отнася се към вариетета shipkaensis Sрath.

Разпространение на лаврова череша

На Балканския полуостров, Русия (Кавказ), Мала Азия. У нас се среща из сенчестите долове на бука по северните склонове на Средна Стара планина, от Етрополския до Котленския Балкан (до 1400 м надморска височина) и в Странджа (до 200 м надморска височина) в землищата на селата Граматиково, Бродилово, Българи, Кости и др. Култивира се нашироко из парковете.

Употребяема част на лаврова череша

Свежите листа (Folia Laurocerasi).

Време за бране на лаврова череша

Юни — юли.

Събиране на лаврова череша

Откъсват се само добре развилите се листа, които трябва да са здрави и ненаядени от насекоми, запазили зеления си цвят.

Съхранение на лаврова череша

Съхранява се с в сухи проветриви помещения.

Отглеждане на лаврова череша

Лавровата череша е по-скоро устойчива на сянка. Понася градските условия, издържа на краткотрайни температурни спадове до -15 ° C. На юг се култивира като плодово и декоративно растение. Растението има декоративни качества, често се използва за образуване на живи плетове и укрепване на склонове.

Видове лаврова череша

У нас са най-известни три вида лаврови череши: португалска, лузитанска и лечебна.

Португалската е малко дърво, по-рядко храст, характеризиращ се с много бавен растеж. Листата му са заострени, яйцевидни с красиви червеникави дръжки. Цъфти сравнително късно - през юни. Зрелите плодове имат лилав цвят с черен нюанс, а неузрелите са малки и червени, обикновено висящи в голям брой на клони, придават на растението много оригинален и привлекателен външен вид.

Лузитанската най-често се среща под формата на мощен храст, който може да достигне 5 метра височина. На почви с недостатъчна влага расте изключително бавно, но с излишък от влага може изобщо да умре. Той е много по-термофилен от португалския лавър- може да оцелее зимата само под специален подслон.

Лечебната лаврова череша е най-известният вид на това растение. Тя може да расте както под формата на храст, така и на дърво, достигайки не повече от 3 метра височина. Тази лаврова череша е най-зимоустойчивата, устойчива на сянка и бързорастяща от всичките ѝ роднини. През зимата е в състояние да издържа на температури до минус 25 ° C. Подобно на всички лаврови череши, тя е много взискателна към почвената влага - на слънце и при липса на влага явно ще изостава в развитието си. Но всеки почвен състав е подходящ за нея: от варовити и хумусно-карбонатни почви, до пясъчни глинести и глинести.

Съдържание на лаврова череша

Цианогенните глюкозиди амигдалин, прулауразин (лаурацеразин), които при ензимно разпадане отделят циановодород (синилна киселина). Съдържа също до 0,5% етерично масло, в състава на което влизат бензалдехид, бензилов алкохол, бензалдехидцианохидрин, синилна киселина и др. Билката съдържа още дъбилни вещества, тлъсто масло, восъци. В семената на билката освен глюкозиди се съдържат още тлъсто и етерично масло.