Круша, действие и приложение на билката
Pirus Communis L.
(сем. Rosaceae — Розоцветни)
Народни наименования в други страни на круша
Aнглийски - pear tree, Руски - груша, Немски - Birnbaum, Френски - poirier.
Употреба на крушата като лековита билка
Като културно дърво крушата е била позната още на старите гърци, тъй като се споменава в Одисеята. Плодовете на диворастящата билка са използвани непрекъснато от епохата на първобитния човек досега.
Плодовете на диворастящата круша се използват нашироко в нашата народна медицина: настойката — като стомашно укрепващо средство, отварата — като успокояващо и за намаляване на температурата средство, а сокът — като пикочогонно средство. Някои сортове круши (културни или диворастящи) имат затягащи свойства и приети на гладно във формата на пюре или сок, могат да се използват като средство против диария.
На крушата е присъщо общото за плодовете пикочогонно действие поради наличието в тях на калиеви соли. Това свойство е полезно при склонност към образуване на бъбречни пясъци и камъни, особено от соли на оксаловата киселина (оксалати).
Поради богатото съдържание на захари, плодови киселини, пектин, витамини и други дивите круши са ценна суровина за домашно използване. Те са ценни особено за хранително-вкусовата промишленост, където се използват най-често в примес с други плодове за приготвяне на плодови сокове, сиропи, екстракти и др., както и за изваряване на ракия.
Семената могат да бъдат източници за производството на тлъсто масло.
От кората на крушовото дърво се получава черна и кафява боя, разположени по върховете на безлистните стъбла. Чашката е четириразделна. Страничните й дялове по ръба си са голи. Венчето е тръбовидно с четириделна якичка. Тичинките са 4, жълтеникавобели, прикрепени към венчето, 4 — 5 пъти по- дълги от него, с жълтеникавобели прашници. Плодът е продълговато - овална кутийка с две едносеменни гнезда. Семената са елипсовидно удължени, с изпъкнала гръбна страна и вдлъбната коремна, гладки, лъскави. Цъфти през май — септември.
Характерни особености: Крушата е силно полиморфен вид. У нас тя е културна или диворастяща билка с редица местни сортове и такива, пренесени през време на турското робство от Изток, а след Освобождението и от Запад. Сега у нас почти навсякъде са застъпени както културните, така и диворастящите сортове круши. Чистите крушови насаждения в нашата страна са сравнително малко. Крушовите сортове са застъпени повече в смесените овощни насаждения и особено много като единични дървета из цялата страна.
Крушовите дървета достигат на височина до 15 м, като развиват добре оформени конусовидни корони. Листата са с дръжки, напилени или назъбени по края, обикновено кръгли или овални. Цветовете са сравнително едри, събрани в щитовидни съцветия. Венчелистчетата са 5, обикновено бели, тичинките са много, обикновено с червеновиолетови прашници. Плодът е месест. Продължителността на живота на тези дървета е около 100 години.
Разпространение на круша
Крушата (диворастяща и културна) произхожда от планинските области по Южна Европа, Предна Азия и Кавказ.
Употребяема част на круша
Плодовете (Fructus Piri).
Време за бране на круша
Август — октомври.
Начин на бране на круша
Брането на културната круша се провежда обикновено ръчно.
Съдържание на круша
Плодовете на крушовите сортове съдържат до 87% влага, до 3,9% минерални вещества, до 5,8% неразтворими органични вещества (целулоза, кутин, протопектин, скорбяла, белтъчини, мазнини и др.), до 12,4% глюкоза, до 17% пектин, арабан, галактан, органични киселини (ябълчна, лимонена, млечна), до 16% захари и до 0,10% танини.
Съдържат още флавоноида кверцетин, ензими, метилхидроксипиролин и др.
Количеството на минералните соли във вид на окиси в мг на 100 г плод е приблизително следното: калий — до 155%, калций — до 19%, магнезий — до 12%„ фосфор— до 26%, желязо — до 3%, арсен — до 2,6 гами. Явно е преобладаването на калия.
Средното съдържание на витамините в мг в 100 г плод е приблизително следното: каротин (провитамин А) — до 0,08, Вг — до 0,7, В2 — около 0,12 и В6 — до 0,23.
Семената съдържат до 26% белтъчини, до 27% тлъсто масло, до 37% безазотни екстрактни вещества и до 4% минерални соли и захари.
Разпространение на круша
Почти в цяла Европа, Русия (европейската част, Кавказ, Сибир, Средна Азия), пренесено почти в цял свят. У нас се среща из ливадите, по сухите тревисти и песъчливи места, край пътищата, сградите, като плевел и другаде в цялата страна от 1000 до 2000 м надморска височина.
Loading...