Kлинова трева, действие и приложение на билката
Orchis L. — Салепи
(сем. Orchidaceae — Салепови, Орхидеи)
Български народни наименования на билката клинова трева
ливадар, салепи.
Народни наименования в други страни на билката клинова трева
Aнглийски – orchis, Немски - benkrant, Френски - orchis tache.
Употреба на клиновата трева като лековита билка
Като противовъзпалително и омекчително средство за лечение на горните дихателни пътища при кашлица, бронхит, трахеит, особено през зимата. Също при язва в стомаха, чревни възпаления и болки, детски диарии и др.: по 1 — 2 чаени лъжички ситно счукани или смлени грудки се размиват в малко студена вода, а след това се заливат с 300 г вряща вода и запарката се оставя да стои 10 — 15 минути. След това се прецежда, подслажда се и се пие топла 3 — 4 пъти на ден по 1 кафена чашка преди ядене. При възможност се поръсва и с малко прах от исиот (Radix Zingiberi). На деца при диария запарката се дава студена.
В промишлеността билката се използва за производство на маноза.
Декоративна билка.
Характерни особености на билката клинова трева
Салепите са многогодишни тревисти растения. Съцветието е клас или грозд. Околоцветните листчета са разперени или са събрани в шлем, еднакво големи или вътрешните по-къси. Устната при основата си е с шпора, цяла или триделна, гола или окосмена. Тичинката е една.Плодът е разпуклива по 3 шева кутийка.Семената са много дребни, почти микроскопични.Билките притежава две подземни грудки.
0. maculata L.
Петнист салеп. Грудките са дълбоко 3 — 4-делни. Стъблото е до 60 см високо, плътно. Листата са 5 — 9, обикновено с тъмни петна, като долните са длъгнесто обратно овални, тъпи. Третият лист е обикновено най-голям, широколанцетен, а другите са ланцетни, остри, раздалечени помежду си. Най-горният лист е ясно отдалечен от съцветието. Съцветието първоначално е конично, а впоследствие става овално или длъгнесто. Прицветниците са по-къси или по- дълги от яйчника. Цветовете са розови, по-рядко бели или пурпурни. Външните околоцветни листчета са ланцетни, а вътрешните — линейни. Двете външни са разперени, а другите са събрани в шлем. Устната е с пурпурни петънца, с клиновидна основа, отпред триделна. Страничните й дялове са ромбични, отсечени и назъбени, като средният триъгълен е обикновено по-дълъг. Шпората е цилиндрична или торбеста. Цъфти през май — август.
0. militaris L.
Шлемовиден сaлеп. Грудките са овални. Стъблото е до 50 см високо. Листата са длъгнестоовални, плоскис лъскава повърхност. От тях 2 — 4 са разположени при основата на стъблото. Съцветието е гъсто, овално. Прицветниците са много дребни, често обагрени виолетово. Външните околоцветни листчета са овално- ланцетни, остри, белезникаворозови, с пурпурни жилки отвътре, всичките събрани в шлем, а вътрешните са линейни. Устната е отпред триъгълно разширена, пурпна, линейно клиновидна при основата си, белезникава, с пурпурни точици, триделна. Страничните дялове са линейни, средният е с тясна основа, отпред разширен и раздвоен под прав или тъп ъгъл с осилче в изреза. Шпората е бухалковидно - цилиндрична, 2 — 3 пъти по-къса от яйчника. Цъфти през април — юни.
0. morio L.
Обикновен салеп. Грудките са кълбести. Листата са 5 — 10 ланцетни. Съцветието е доста сбито, късо. Прицветниците са ланцетни, с много жилки, по-къси от яйчника. Цветовете са червени, по-рядко розови или бели, събрани в рехаво класовидно съдветие. Прицветниците са ланцетни, лилави, заострени. Устната е по-широка, отколкото дълга, стеснена при основата си, късотриделна отпред, със среден дял, по-широк от страничните, обикновено врязан по средата и с тъмни точки отгоре. Шпората не е по-дълга от яйчника. Тя е почти хоризонтална или към върха си леко извита нагоре, разширена. Цъфти през април — май.
Разпространение (обща за всички описани видове)
В Средиземноморието, цяла Европа, Карпатите, Балканския полуостров, Русия (Крим, Кавказ, Западен Сибир, Байкал, Алтай), Северна и Западна Африка, Азия. У нас се срещат доста нашироко по влажните, мочурливи и горски места, по поляните и ливадите, слънчевите тревисти склонове, в низините, предпланините и планините до 2000 м надморска височина.
Употребяема част на билката клинова трева
Грудките (Tubera Salep).
Време за бране на билката клинова трева
Юни — август.
Начин на бране на билката клинова трева
Изкопават се грудките, като се отделят само младите дъщерни, а старите се изхвърлят. Изкопаването се извършва през време на цъфтенето или веднага след прецъфтяването на билката. Най-целесъобразно е брането да се извършва в края на вегетацията, но след като прецъфти, билката се открива трудно всред останалите треви. Извадените млади (дъщерни) грудки се изчистват и се измиват. Веднага след това се снема кожицата и се потапят за кратко време (2—3 мин.) във вряща вода (за инактивизиране на ферментите). С това изчезват неприятната миризма и горчивината, свойствени на свежите грудки.
Начин на сушене на билката клинова трева
Подготвеният материал се суши в силно проветриви помещения или в сушилня при температура до 55°, като се нарежда на тънък пласт върху рамки. Много добри резултати се получават, като грудките се нанизват на конец и низите се окачват за сушене в проветриви помещения. Да се суши бързо, най-много до два дни. При по-продължително сушене билката добива неестествен сив цвят и рязко се понижава качеството й.
Рандеман на билката клинова трева
От 8 — 9 кг свежи грудки се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билка клинова трева
Обли, яйцевидни, крушовидни или с друга форма грудки, със слабо или силно набръчкана повърхност. Те са грапави, роговидни, твърди като камък, матови, с различна големина и различно тегло, без миризма и вкус, силно слузести след намокряне или сдъвкване.
Качествени изисквания на билката клинова трева
Допуска се влага не повече от 14% и пепел не повече от 3%. Доброкачествеността на салеповия прах може да се провери по следния начин: отмерва се 1 г от праха и се смесва със 100 г вода, след което се загрява до кипване. Трябва да се получи гъста и почти безцветна слуз. Ако след изстиване към нея се добавят няколко капки йодова тинктура, слузта трябва да се боядиса в синьо.
Съхранение на билката клинова трева
В сухи и много добре проветриви помещения. Да се пазят от гризачи, които ги нападат много често. При неправилно съхранение (във влажни помещения) грудките лесно плесенясват и стават негодни за употреба.
Съдържание на билката клинова трева
До 50% лесно разтворимо във вода слузно вещество, което може да се утаи от сгъстения воден разтвор с алкохол . Състои се от манан и при хидролиза дава маноза. Билката съдържа още до 30% нишесте, до 11% захароза, декстрин (до 13%), пентозани, метилпентозани. Слузното вещество е съставено главно от високомолекулния полизахарид манан. Грудките съдържат още значително количество минерални соли, етерично масло (някои видове), кумарини (някои видове) и др.
Начин на употреба и дозировка на билката клинова трева
1 чаена лъжичка от грудки на Клинова трева се размива с малко студена вода и се изсипва в 300 г вряща вода да ври 15 мин. Отварата се пие топла по 1 кафена чашка, подсладена с мед или небетшекер, поръсена с исиот (при всички видове кашлица), или по 1 кафена чашка преди ядене при други заболявания по 4 пъти дневно.
Нежелани реакции на билката клинова трева
Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.
Съчетание с други билки на билката клинова трева
При кашлица, може да се съчетава с листа от ружа, листа от подбел, листа от слез, стръкове от медуница, стръкове от мащерка, корени от бял оман, корени от сладник, кора от канела, плод от карамфил, корени от джинджифил.
Loading...