Кървавиче, действие и приложение на билката
Polygonum Bistorta L.
(BISTORTA MAJOR S. F. GRAY)
(сем. Polygonaceae — Лападови)
Български народни наименования на кървавиче
обикновено кървавиче.
Народни наименования в други страни на кървавиче
Aнглийски - snakeweed, Руски - горлед, горец змеиный, змеевик, Немски - Natterwurz, Otierzunge, Френски - bistorte.
Употреба на кървавичето като лековита билка и значение
Вътрешно и външно като затягащо средство при диария и като муцилагинозно и противовъзпалително средство при стомашно- чревни катари и др.: по 2 чаени лъжички на ситно счукано коренище се залива с 1 чаена чаша вряща вода, оставя се да стои в продължение на 20 минути, след което се прецежда и се изпива на няколко пъти за един ден. Външно — по 4 чаени лъжички на ситно нарязана билка се залива с 1 чаена чаша вряща вода, а след изстиване се прецежда и с получената течност се прави гаргара или се плакне устната кухина, за промивка на рани и за вагинални промивки при бяло течение (под лекарски контрол). Освен това билката намира широко приложение в ликьорената промишленост, като дъбилно средство и др.
Медоносна и декоративна билка.
Надземните части на билката имат добра фуражна стойност особено за овцете.
Билката може да се използва и за получаване на червено багрило.
Характерни особености на кървавиче и разпознаване
Обикновеното кървавиче е многогодишна тревиста билка. Коренището е с пръстеновидни надебелявания, дебело, дървенисто, змиевидно извито (под формата на буквата S), с множество коренчета, с червеникав лом, отвън тъмнокафяво, отвътре розовочервено, до 3 см дебело и до 10 см дълго. Стъблото е до 1 м високо, голо, цилиндрично, изправено, неразклонено. Приосновните стъблени листа са едри, продълговато-яйцевидни до продълговати или продългозато-ланцетни, до 20 см дълги, до 10 см широки, на върха заострени, рядко тъпи, клиновидни в основата си или изведнъж стеснени в дръжки, дълги до 30 см. Средните листа са по-дребни, до 10 см дълги, до 4 см широки, с къси дръжки или почти приседнали, триъгълно-ланцетни, на върха заострени, със сърцевидна стъблообхващаща основа. Най-горните листа от последните два възела са много дребни, линейно-ланцетни или почти линейни, приседнали. Всички листа са вълнообразно набръчкани, обикновено тъмнозелени и голи отгоре, синкавозелени отдолу, с восъчен налеп или покрити малко или много с къдрави власинки. Цветчетата са розови или розовочервени, дребни, приятно ароматични, събрани на върха на стъблото само в едно класовидно, дълго до 6 см гъсто съцветие. Прицветниците са целокрайни, ципести, изведнъж заострени в тънък осилест връх. Цветните дръжки са по-дълги от околоцветника, който е петделен, разделен почти до основата. Тичинките са 8, много по-дълги от околоцветника, с розови прашници. Орехчето е остро триръбесто, кафяво, гладко, лъскаво, по-дълго от запазващия се околоцветник. Цъфти през май — август. Плодовете узряват през август — септември.
Разпространение на кървавиче
На Балканския полуостров, Мала Азия, Русия (европейската част, Кавказ, Западен Сибир, Алтай, Източен Сибир, Далечния Изток), Средна Азия. У нас се среща по влажните ливади и тревистите склонове, предимно в планинския пояс на Стара планина, Рила, Западните Родопи, Пирин, Знеполския район и другаде по някои наши по-високи полета.
Употребяема част на кървавиче
Коренищата (Rhizoma Bistortae, Radix Colubrinae).
Време за бране на кървавиче
Септември — октомври или през ранна пролет.
Начин на бране на кървавиче
Коренищата се изкопават през есента след узряването на семената — в момента, когато надземните части на билката започнат да завяхват, или през пролетта — в началото на вегетацията на билката. Изкопаните коренища се изчистват грижливо от отмиращата им част, стъблените остатъци, коренчетата, пръстта и др. и бързо се изплакват със студена вода, а по-дебелите се разцепват надлъж за по-бързо сушене.
Начин на сушене на кървавиче и първична обработка
Сушенето се провежда на открито или в проветриви помещения. Най-добре е да се досушава след това в сушилня при температура до 40°. Не трябва да се суши върху рамки с телени дъна, защото тези части на билката, които са били в съприкосновение с метала, почерняват.
Рандеман на кървавиче
От 4 — 5 кг свежи коренища се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билка на кървавиче
Изсушените коренища от обикновеното кървавиче са твърди, със змиевидно извита форма, слабо сплескани, в горната си част пръстеновидно надебелени, със следи от отрязани корени в долната част, тъмночервеникави отвън, розови или розово- кафяви отвътре, 1 — 2 см дебели и с различна дължина. Ломът е гладък невлакнест. Вкусът е силно тръпчив, като преминава в нагарчащ, а миризмата е без особености.
Съхранение на кървавиче
В сухи и проветриви помещения. Билката трябва от време на време да се проверява да не би да овлажнее. При добро съхранение (недопускане на влага в склада) и при съблюдаване също на другите условия билката може да се съхранява до 5 — 6 години.
Съдържание на кървавиче
До 23% катехинови танини и по-малко галотанини, съдържанието на които е най-високо през май (до 36%), а най-ниско — през февруари. Съдържа още галоил глюкозид, 3 — 6-дигалоилглюкоза, а в петролевия извлек на билката е доказан един стероид, идентифициран като изомер на З-ситостерола. Билката съдържа още D-катехин, галова и елагова киселина, флороглицин, до 30% нишесте, смолисти вещества, до 10% белтъчни и багрилни вещества, оксиметилантрахинон и флобафени (бистортарот). Листата на билката също съдържат дъбилни вещества, но в по-малки количества (около 7%). В листата е намерен също и рутин — до 0,45%,. а в цветовете той е до 0,58%. Цялото билка съдържа значителни количества витамин С (до 746 мг % в цветовете, до 722 мг % в листата и до 132 мг% в корените). От надземните части са изолирани и хлорогенова, както и протокатехинова киселина.
Природозащитен статут и заплахи
Билката не е защитена от Закона за биологичното разнообразие.
Loading...