Гърбач, действие и приложение на билката
Periploca graeca L.
Английски - Silkvine, Руски - Обвойник греческий, Френски-Periploque grec, Немски-Echte undsschlinge
Сем. Asclepiadaceae - Устрелови
Основно действие на гърбач
Гърбач (Periploca graeca) има доказано сърдечноусилващо действие.
Експериментални и клинични данни на гърбач
Важното свойство на гърбача (Periploca Graeca) - неговата кардиотонична активност, се свързва с наличието на глюкозида периплоцин. За първи път периплоцинът е изолиран от руски изследватели през 1896 г. Числи се към групата на сърдечноактивните глюкозиди и по функционалната си характеристика се доближава до активността на строфантина. Но поради трудността и невъзможността в миналото столетие да бъде изолиран в чист вид, периплоцинът скоро е изоставен от учените. Интересът към него се завръща през 1936 година, когато изследователи успяват да го получат в чист вид, а фармаколозите - да го изследват фармакологично. В резултат на тези и продължилите по-късно множество проучвания е установено, че периплоцинът упражнява позитивен инотропен и негативен хронотропен ефект върху сърдечния мускул. Под въздействието му се наблюдава несъмнен диуретичен ефект. Внимателното му и обстойно проучване позволяват периплоцинът да бъде определен като сърдечноактивен глюкозид, близък по действието си до строфантина и успешен негов заместител.
Клинично прилагане на гърбач
Хронична сърдечно съдова недостатъчност - втора и трета степен, е основното показание за клиничното прилагане на периплоцина. Установено е, че насищането на организма с глюкозида води до отслабване и пълно изчезване на задуха, сърцебиенето и цианозата. Тези благоприятни въздействия на периплоцина започват да се изявяват още от втория ден на прилагането му – лекарите са категорични, че има бързо настъпващ ефект. Към осмия до десетия ден от началото на лечението се наблюдава пълно отстраняване на отоците и нормализиране на наличния пулсов дефицит.
По отношение на артериалното налягане периплоцинът подобно на останалите сърдечноактивни глюкозиди. проявява амфотерно действие, т.е. тогава, когато то е повишено, под въздействието на препарата настъпва понижаването му, а когато то е понижено, се идва до неговото нормализиране.
В опити с биологично стандартизиране е установено, че кардиотоничната активност на периплоцина е от 3 до 4 пъти по-слаба от тази на строфантусовите глюкозиди при равностойна токсичност.
Периплоцинът се използва още и като изходен продукт за получаването на стероидни хормони.
Приложение на гърбач при други болести
Използването на гърбач в народната медицина е свързано преди всичко със сърдечните заболявания. Също така билкарите препоръчват да приемате тинктура при туберкулоза и хемороиди. Смачканите листа на гърбача се прилагат върху рани и язви като бактерицидно средство.
Емпирични данни на гърбач
Българската народна медицина препоръчва прилагането на гърбача при заболявания на бъбреците, което може да се свърже с изразеното диуретично въздействие на дрогата.
Нежелани реакции на гърбач
Периплоцинът е силно токсично съединение, и приложен дори в незначителни дози, може да предизвика токсични ефекти. Това налага изключително внимателното му използване, под непосредствения контрол на лекуващия лекар.
Начин на приложение.
От кората на гърбача може да бъде изготвена тинктура с помощта на 40° алкохол. По 1 супена лъжица 3 - 4 пъти дневно. По 5 -10 капки 2 - 3 пъти дневно.
Описание на гърбач
Гърбачът е увивен храст. Стеблата му достигат височина 12 - 15 см. Кората на гърбача е червеникавокафява, кафява или сивокафява, брадавчеста, младите клонки са зелени. Листата на билката са срещуположни, елиптични до възкръгли, 6 -10/13 см дълги и 3 - 8 см широки. Отгоре са лъскави, тъмнозелени, а отдолу - сивозелени. Цветовете на гърбача са разположени във връхни и странични полусенници. Чашката е дълбоко наделена. Венчето е дисковидно, дълбоко 5-делно, дяловете са продълговати, отгоре тъмнопурпурнокафяви, с бели ресни. Плодът е като цилиндрична листовка. Семената са многобройни, плоски, с дълга копринеста хвърчилка. Гърбачът цъфти май - юли.
Тук отново е важно да напомним, че гърбачът е силно отровна билка. Любопитна подробност е, че още от древността, та до наши дни една голяма част от местните племена на Африка мажат върховете на стрелите си с нея при лов на диви животни.
Разпространение на гърбач
Гърбачът расте покрай крайречни и крайморски гори, и храсталаци. У нас билката е разпространена по по Черноморското крайбрежие, край реките Дунав, Струма, Марица и Тунджа. Гърбачът достига докъм 150 м надморска височина. Освен у нас, билката се среща и в Югоизточна Европа.
Дрога на гърбач
Кори или млади клонки, събрани през ранна пролет от стеблата на увивния храст (Cortex seu stipites Periplocae graecae).
Съдържание на гърбач
Кората и младите клонки съдържат сърдечните глюкозиди периплацин и периплоцимарин. Периплоцинът (С36Н55О13) се разгражда на периплогенин и периплобиоза. Периплогенинът е производен на цизслопентанперхидрофенантрен, близък със строфантидина.
Периплоцимаринът се разгражда до периплогенин и D-цимароза. Листата съдържат незначително количество периплоцин, 0,72% каучук, хлорогенова, изохлорогенова, кумарова и ферулова киселина, рутин,изокверцетин,ескулин.
Съчетание на гърбач с други билки
При сърдечно-съдови заболявания се препоръчва в съчетание с глог, валериан, бяла бреза, хвощ, моринга и др.
Loading...