Червен божур, действие и приложение на билката
(див божур, красив божур)
Paeonia peregrina Mill (P. decora G. Anders)
Aнглийски – Peony, Руски - Пион, Френски - Rivoine voyageuse, Немски – Pfingstrose
Сем. Peaoniaceae — Божурови
|
|
Основно действие на червен божур
Седативно, спазмолитично.
Експериментални и клинични данни на червен божур
В литературата червеният божур се препоръчва при редица нервно-психични заболявания, тъй като притежава противогърчово и централно седативно действие. Настойка от билката божур и в опити върху мишки показва хипнотично-седативен ефект, антиконвулсивно действие, потенцира тиопенталовата и хексеналовата наркоза.
Експерименталните проучвания на запарка, настойка и екстракт от билката червен божур за влияния върху сърдечно-съдовата система показват, че само в твърде високи дози се наблюдава повишение на кръвното налягане при котки в уретанова наркоза.
Във фитотерапевтичната литература билката червен божур се препоръчва за лечение на епилепсията, при бъбречна литиаза, облекчава пристъпите при магарешка кашлица.
Лечебни свойства на червен божур
В народната медицина червеният божур се използва за лечение на ревматизъм и подагра.
Химически състав на червен божур
Химичният състав на червение божур все още не е добре разбран. Корените съдържат до 1,6% етерично масло, което се състои от: пеонол, метил салицилат, бензоена и салицилова киселини, както и до 30% въглехидрати (особено нишесте, глюкоза, захароза), аскорбинова киселина, гликозид салицин, танин и малко количество алкалоиди. Аскорбиновата киселина се среща и в листата (0,3%) и цветята (до 1%). Семената съдържат до 27% мастни масла.
Описание на червен божур
Многогодишно тревисто растение с вретеновиден задебелен корен и късо коренище. Стеблата изправени прости, надлъжно наребрени, 50 — 90 см високи. Листата последователни, двойно-тройно пересто наделени, дяловете широко триъгълни до тясно елиптични, дълбоко врязани или назъбени, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени. Цветовете единични на върха на стеблото, едри. Венчелистчетата 5 — 10, обратно яйцевидни, кървавочервени (до бледочервеникави или розови). Плодът сборен — от 2—8 мехунки, разпукващи се по един шев, с по няколко семена. Цъфти май — юни.
Разпространение на червен божур
Расте из храсталаци, светли гори, по каменисти и тревисти места. Рядко — почти из цялата страна докъм 1000 м надморска височина. Среща се в Южна и Югоизточна Европа.
Дрога на червен божур
Корени (Radix Paeoniae); венечни листа (Flores Paeoniae).
Съдържание на червен божур
Корени — до 1,5% етерично масло (пеонол, метилсалицилат, бензоена и салицилова киселина), глюкозид салицин, неизследвани алкалоиди; венечни листа — багрилото пеонин, танини.
Странични явления на червен божур
Галеновите препарати от билката червен божур са с малка терапевтична ширина и всяко предозиране може да причини токсични явления.
Начин на приложение на червен божур
Една кафена лъжичка смлени корени се варят в 1/2 л вода в продължение на 3 — 5 минути. Отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти дневно. По същия начин може да се приготви и запарка от листа.
Внимание:
Да не се дава на деца!
Нежелани реакции на червен божур
Препоръчва се приемането да става с повишено внимание при повишена киселинност на стомаха, ниско кръвно налягане, бъбречни заболявания, алкохолизъм, мозъчни заболявания и травматично увреждане на мозъка. Тинктурата от божур може да предизвика известно потискане, следователно, лекарите не препоръчват да седите зад волана на автомобил, след като го вземете.
В големи дози, божурът е отровен, така че продължителността и начинът на приемане на лекарства въз основа на това трябва да се определят от лекуващия лекар.
Съчетание с други билки на червен божур
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...