Бяла ела - лечебният дар на гората

Abies Alba Mill.

(ABIES PECTINATA LAM. ET DO
(сем. Pinaceae — Борови)

Български народни наименования на бяла ела

гребеновидна ела, ела.

Народни наименования в други страни на бяла ела

Руски: пихта европейская; Aнглийски: fir; Немски: Таппе; Френски: sapiru

Лечебни свойства на елата

Клонките, иглите и семената на елата в свежо състояние намират приложение в нашата народна медицина при заболяване на дихателните органи и при изтощени организми след боледуване. Като билки се употребяват по следния начин: нарязват се на ситно и със захар се сварява сироп, от който се пие по 1 супена лъжица 3—4 пъти на ден.

Извлекът от клоните и шишарките й се използва като профилактично средство срещу авитаминоза. В миналото отварата от бяла ела била незаменим лек срещу скорбут.Максималното съдържание на аскорбинова киселина в клоните на бялата ела е през месец април. В народната медицина отварата от млади клони на бяла ела се дава при заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Освен изключително важното етерично масло кората на дървото е богата на дъбилни вещества.

Изключително полезно е етеричното масло от бяла ела, което се съдържа не само в клоните и игличките, но и в кората на дървото. Етеричното масло от бяла ела е необходимо за синтеза на камфор – вещество с много широко приложение в медицината. Камфорът се използва като възбуждащо нервната система средство, като стимулатор на сърдечната и дихателната дейност, незаменим е при шокови състояния, сърдечно-съдова недостатъчност, при отравяне със сънотворни или наркотични вещества. В период на обострени ревматични болки се назначава разтриване с етерично масло от бяла ела. То се прави, докато не настъпи подобрение.Етеричното масло се прилага и за освежителни бани, а влиза в състава и на препарати, употребявани против ранното окапване на косата.Маслото от бяла ела запазва целебните си свойства в продължение на една година. Тъй като се окислява на въздуха обаче, то трябва да се съхранява в тъмен стъклен съд.

Характерни особености на бяла ела

Елата е до 65 м високо дърво, със силно развита коренова система. Короната на бялата ела  е почти цилиндрична. Клоните са хоризонтално разперени; по долната част на стъблото те отмират рано. Листата са иглести, врязани или заострени на върха, гребеновидно двуредно разположени, с две сребристи ивици отдолу. Листата по плодните клончета стърчат нагоре. Зрелите шишарки са изправени, разположени в пазвите на листата (мъжките и женските върху различни клонки). При узряването те се разрушават люспа по люспа, така че до следващата пролет остават на дървото само техните оси. Семето е обратно конично, със светлокафяв цвят, снабдено с почти 3 пъти по-голямо ръждивочервеникаво крилце. Бялата ела цъфти през пролетта, а семената узряват през есента. Цялото растение има приятна миризма на балсам.

Разпространение на бяла ела

Бялата ела расте В Северна и Южна Европа и европейската част на СССР. У нас е разпространена в Пирин, Рила, Родопите, Източна и Средна Стара планина и др. при надморска височина 300—1800 м, най-често по северни изложения, където има постоянна атмосферна влажност. Растението заема около 4% от общата площ на иглолистните насаждения в нашата страна. 

Употребяема част на бяла ела

Иглите, свежите клонки, незрелите шишарки /докато още имат зелен цвят/.
Време за бране. Юни — август.

Начин на бране на бяла ела

От дърветата се отрязват зелените шишарки и връхните клончета, като след това от тях се обират листата (иглите). Събраният материал се слага в кошници или торби, без да се мачка. Употребява се свеж, не сe суши.

Недопустими подмеси на бяла ела

Да не се смесва с други видове иглолистни дървета, като берачът се придържа точно към описанието, дадено в Характерни особености.

Химични свойства на бяла ела

Цялото растение съдържа смола, в състава на която влизат към 30% етерично масло, към 10% абиетинова киселина, янтарна киселина, горчиви и багрилни вещества и др. Клонките съдържат 0,25 — 0,70% етерично масло. В състава на етеричното масло влизат сантен, алфа-пинен, камфен, бета-пинен, лимонен, одимен, р-цимол, бор- нилацетат, лауралдехид, децилалдехид, сесквитерпени и др. Листата (иглите) съдържат катехинови танини, токоферол (витамин Е), витамин С (в нашето растение — до 246 мг%) и др. Семената съдържат 1,8% етерично масло, в състава на което влизат лимонен, 1-алфа-пинен и др. Съдържат и тлъсто масло.
 
Бялата ела е и декоративно растение.

Нежелани реакции на бяла ела

Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.

Съчетание с други билки на бяла ела

Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.