Бучиниш, действие и приложение на билката
Conium Maculatum L.
(сем. Umbelliferae — Сенникоцветни)
Български народни наименования на бучиниш
кукуда, мангалък, петнист бучиниш, пищеделяк, сърчевина, църкало.
Народни наименования в други страни на бучиниш
Руски - Болиголов пятнистый, Aнглийски -poison hemlock, Немски - Geileckter Schieriing, Френски - cigue.
Лечебни свойства на бучиниш
В народната медицина като болкоуспокояващо средство външно във вид на лапи при ревматизъм, подагра, лимфатични възпаления и др., но само при лекарско предписание. Употребява се и като противонасекомно средство.
Отровна билка, като при изсушаването отровното действие намалява, но не изчезва.
Характерни особености на бучиниш
Бучинишът е двугодишно тревисто растение. Стъблото е високо до 2,5 м, с голи и кухи междувъз- лия, разклонено, опръскано с червеновиолетови петна, покрито със синкав, лесно изтриваем налеп. Листата са голи, назъбени, три пъти пересторазделни, с перести сегменти, в общо очертание широко триъгълни, до 60 см дълги, а тези по стъблото са по-дребни и по -прости. Цветовете са без зъбци на върха си, събрани в сенници, съставени от 12 — 20 лъча. Те са бели. Обвивката при основата на главните лъчи е многолистна, а тази около цветните дръжки е едностранна, съставена от 3 — 6 листчета. Плодът е яйцевиднозакръглен, гол, до 3 мм дълъг, със силно изпъкнали хрущялни надлъжни ребра. Цялото растение е с неприятна миризма, която наподобява миризмата от мишки и се чувствува още по-силно при прибавяне на разтвор от калиева основа. Цъфти през май — септември.
|
|
Разпространение на бучиниш
В Европа/ Зап. Азия и Сев. Африка, а е пренесен и в другите континенти с изключение на Австралия. У нас се среща из изоставените места, особено в съседство с жилищата, около оградите, торищата и др. като бурен в цялата страна с изключение на по- големите планински височини.
Употребяема част на бучиниш
Стръковете (Herba Conii maculati, Herba Ci- cutae maculatae).
Време за бране на бучиниш
Юли — август.
Начин на бране на бучиниш
Отрязват се връхните стръкове по време на цъфтене на около 25 см отгоре. Да не се бере от деца, нито от берачи срани по ръцете. По време на брането да не се пипат очите и лицето. След бране преди ядене добре да се измиват ръцете с вода и сапун.
Начин на сушене на бучиниш
Събраният материал се прочиства от случайни примеси и се суши в проветриви помещения на сянка или в сушилня при температура до 45°. При опитен сушач материалът може да се суши 1 — 2 часа и на слънце, докато листата започнат да се набръчкват, като често се обръщат и се доизсушават в сухи и проветриви помещения.
Рандеман на бучиниш
От 4,5—5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Изсушените стръкове трябва да са запазили външния изглед на свежите и да отговарят на описанието, дадено в „Характерни особености".
Съхранение на бучиниш
С предпазливост в сухи и проветриви помещения, отделно от другите неотровни билки. При по-дълго съхранение дрогата губи от активността си.
Химични свойства на бучиниш
Пет алкалоида, най-важният и в най-голямо количество от които е течният отровен алкалоид кониин (на него се дължи неприятната миризма). Той се съдържа във всички части на растението, но е установено, че най-висок е процентът му във върхарите и незрелите плодове. Освен това в плодчетата е установено съдържанието на метилкониин, коницеин, конхидрин, ябълчна киселина. Листата съдържат етерично масло, кафена киселина, флавоновия глюкозид диосмин и значително количество (до 1167 мг %) витамин С. От цветовете са изолирани кверцетин и кемпферол.
Нежелани реакции на бучиниш
Изключително отровно растение! Да се внимава да не се предозира. Продължителния прием на билки и билкови препарати трябва да бъде обсъждан с лекуващия лекар.
Съчетание с други билки на бучиниш
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.
Loading...