Айваживата при стомашно-чревни разстройства
Айважива - Alkanna Tinctoria (L.) Tausch.
(сем, Borraginaceae — Грапаволистни)
Български народни наименования на айваживата:
айважива, багрилна айважива.
Народни наименования на айваживата в други страни:
Aнглийски – alkanet, Руски - Алканна красильная, Немски - Farberochsen-zunge; Френски - orcanette.
Айважива състав
Два червени пигмента (анхусово червено и алканово червено, означавани като алканин), дъбилни вещества, смоли, восъци, минерални вещества и др.
Айважива лечебни свойства
Действа противодиарично; антибактериално; адстрингентно; намалява сърбежа; регулира кръвообращението; противокашлично, отхрачващо;
ранозаздравяващо.
Употреба на айваживата като лековита билка:
В нашата народна медицина като затягащо средство против диария и други стомашно-чревни разстройства: по 1 — 2 чаени лъжици ситно нарязани корени се варят 10 минути с 1чаена чаша вода; след изстиване отварата се прецежда и се пие по 1 супена лъжица няколко пъти на ден. Външно билката се прилага в нашата народна медицина във вид на топли лапи при заушка или като ситен прах във вид на мехлем за налагане или намазване на циреи, пъпки, рани от изгорено, за намазване на напукани зърна на гърдите на кърмачките и др. Като източник на естествени багрила дрогата намира широко приложение и за боядисване в козметичната и ликьорената промишленост, за обагряне в червено на масла, за политура и др. Алканинът се употребява като индикатор в аналитичната химия (с амоняк се получава синьо оцветя¬ване) и като багрило за микрореакции.
Характерни особености на айваживата:
Багрилната айважива е многогодишно тревисто растение. Коренът е дебел, твърд, вретеновиден, проникващ дълбоко в почвата, с няколко главести коренища в горната си част. От коренищата излизат множество, до 40 см дълги, приповдигащи се или изправени, сивоокосмени стъбла. Листата са продълговати, почти линейни, целокрайни, също сивоокосмени. Цветовете са сини, разположени по върховете на стъблата в плътни съцветия. Цъфти през март — юни.
Разпространение на айваживата:
Ареалът на багрилната айважива обхваща Южна Европа и Средиземноморието, като особено много се сретцав Унгария и Турция. У нас е разпространена в сухите припечни тревисти и каменисти места в югоизточните и югозападните части на страната, но сравнително рядко.
Находища (по окръзи) на айваживата:
Благоевградски (около гара Левуново, общ. Склаве; Беласица пл.), Хасковски (р. на Харманли; южните склонове на Дервишка могила), Ямболски (р. на Елхово — между селата Голям Дервент и Странджа).
Отглеждане на айваживата:
Поради голямата необходимост за нашата промишленост се налага внедряването на растението в култура, като се има предвид, че то е топлолюбиво.
Употребяема част на айваживата:
Корените (Radix Alkannae rubrae, Radix Al- kannae spuriae).
Време за бране на айваживата:
Март — април, септември — октомври.
Начин на бране на айваживата:
Изкопават се корените рано през пролетта, преди да е започнало развитието на растението, или през есента — след приключване на растежа. Изкопаният материал се изчиства от надземните части, пръстта и от другите примеси и се измива, а по-дебелите се нацепват надлъж за по-лесно сушене.
Начин на сушене на айваживата:
Така приготвеният материал се суши на открито в проветриви помещения или в сушилня при температура до 50°. Рандеман. От 3 — 4 кг свежи корени се получава 1 кг сухи. Описание на готовата дрога. Изсушените корени от багрилната айважива са продълговати, задебелени от едната си страна, делите с по няколко глави, постепенно стесняващи се откъм долната си страна, тъмночервени отвън, светлочервени до жълти отвътре, по-старите кухи. Миризмата им е нехарактерна, а вкусът — тръпчив.
Опаковка на айваживата:
Айваживата се съхранява в торби със стандартно тегло.
Съхранение на айваживата:
Айваживата се съхранява в сухи и проветриви помещения
Противопоказания на айваживата:
По време на бременност и кърмене се забранява използването на айважива при тези две физиологични състояния.
Съчетание на айважива с други билки
При варикозни вени айваживата се съчетава с корен от бял оман, корен от репей, листа от орех.
Loading...