Айлант - китайско божо дърво
Айлант - Ailanthus Glandulosa Desf. (A. Altissimum (Mill.) Sw.
(сем. Simarubaceae)
Български народни наименования на айлант:
китайско божо дърво, космато дърво.
Народни наименования в други страни на айлант:
Aнглийски - tree of heaven, Руски - Айлант высочайший, Немски – Goterbaum, Френски - ailanthe (vernis de Japon).
Айлант химичен състав
Листата, кората, корените и дърветата от айланта съдържат следните вещества: танини от различно естество, алкалоиди, сапонини, сиарубинов лактон, кумаринов хетерозид, стероли, горчиви вещества, по-специално уникалното вещество айлантин.
Айлант лечебни свойства
В народната медицина народните лечители използват корените и листата на това дърво за дизентерия, малария и срещу тения и плодове за хемороиди. Чаят от кората и листа от най-високата Ailanta са известни като антифебрилни и адювантни при заболявания на горните дихателни пътища. Ефективнен при заболявания на пикочния мехур и бъбреците, те се използват и за отстраняване на излишната течност от тялото.
В Китай кората, особено прясна се използва за дизентерия и като антихелминт за тении и плодове за хемороиди и като средство за контролиране на менструацията. В народната медицина на Централна Азия, листата и отвари от кората на Ailanta се използват успешно при пендинската язва (лейшманиоза).
В хомеопатията, цветята, младата кора и свежите издънки се използват при лечението на скарлатина и дифтерия, както и на плодовете при уролитиаза и жлъчнокаменни заболявания.
Употреба на айлант като лечебна билка:
В народната медицина се употребява против диария, глисти и тения: по 1 г ситно счукана кора или листа под лекарско наблюдение, понеже е отровно. Билката има и противонасекомно действие. Листата и кората се употребяват и в промишлеността за щавене на кожа.
Дървесината намира широко приложение в целулозната промишленост за получаване на дървесна каша. В дървото се съдържат смолисти вещества, от които се приготвя особен вид лак. Дървото се използва и за укрепване на ерозирани терени.
Медоносно растение айлант:
Ако обаче пчелите използват само тази билка, медът добива неприятен вкус.
Характерни особености на айлант:
Айлантът е до 30 м високо, листопадно, бързо растящо дърво, с мощна коренова система. Кората е жълтеникавосива, обикновено гладка. Короната е закръглена, с полуповдигнати, често хоризонтално разположени клони. Листата са до 1 м дълги, текоперести. Листчетата са 13 — 27, яйцевидноланцетни, в основата си едро назъбени, на върха заострени, по ръба с насочени назад жлезисти зъбчета, с твърде неприятна миризма. Цветовете са неугледни, зеленикавожълти, събрани в изправени връхни метлически съцветия, с наподобяваща на бъз миризма. Плодът е елипсовидна, бледожълта, ципеста крилатка, с едно семе. Цъфти през юни — юли.
Разпространение на айлант:
Айлантът произхожда от Китай, Япония и Индия. Билката е пренесена в северния умерен пояс и у нас и се развъжда в равнините като бързо растящо декоративно и парково дърво. Среща се и в подивяло състояние.
Отглеждане на айлант:
Айлантът вирее най-добре върху дълбоки и влажни плодородни почви. Размножава се лесно чрез семена. Билката е сухоустойчива, задържа се и върху бедни на хранителни съставки и сухи почви, но в такъв случай достига едва няколко метра височина. Кълняемостта на семената е кратка — до 1 година. Може да се размножава и чрез коренови издънки.
Употребяема част на айлант:
Кората (Cortex Ailanthi glandulosae) и листата (Folia Ailanthi glandulosae).
Време за бране на айлант:
Кората на айланта се бере през ранна пролет, а листата — през юни — юли.
Начин на бране на айлант:
Обелва се кората от младите, определени за кастрене клони или от стъблата на определените за отсичане дървета по време на сокодвижението в растението. За тази цел се правят с остър нож напречни нарези на разстояние 10 см един от друг, след това се съединяват с по един или няколко надлъжни нареза, при което без особени усилия кората се обелва. Листата се берат по време на цъфтене на растението. Отрязва се целият лист, след което се отделят листчетата .
Начин на сушене на айлант:
Събраният материал след прочистване от попадналите при брането примеси се суши колкото е възможно по-бързо в проветриви помещения, разстлан на тънък пласт върху рамки или постилки, или в сушилня при температура до 40°.
Рандеман на айлант:
От 3 кг свежи кори от айлант се получава 1 кг сухи. От 4,5 — 5 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.
Опаковка на айлант:
Айланта се съхранява в торби или бали със стандартно тегло.
Съхранение на айлант:
Айланта се съхранява в сухи и проветриви помещения, отделно от другите дроги, за да не им придаде миризмата си.
Съдържание на айлант:
Кората съдържа 2 горчиви вещества (квасин и нео- квасин), айлантин, един флуоресциращ глюкозид, значително количество дъбилни вещества, флобафен и др. Листата съдържат дъбилни вещества (до 12%), кверцетин и др.
Плодовете съдържат 16,30 — 17,9% (семената 30,8 — 32%) тлъсто масло, което се причислява към групата на полуизсъхливите, със следния състав: линолова киселина 56,1%, олеинова киселина 36,3% и наситени киселини 7,6% (45).
Айлант нежелани реакции
Препарати и отвари от айлант са противопоказани при индивидуална непоносимост към компонентите на растението, в случай на алергия към билката, по време на бременност, кърмене и в детска възраст.
Семената, инфузиите от кора и листата на това дърво са отровни в големи количества, така че е много важно да се спазва препоръчителната доза.
Листата и кората имат силно дразнещо действие, така че когато се грижите за това дърво (по-специално при подрязване на клони), може да се появи алергичен обрив по ръцете и дори по лицето.
Loading...