Начало /
Американски винобой, действие и приложение на билката

Американски винобой, действие и приложение на билката

Американски винобой , Phytolacca Americana L. (Ph. Decandra L.)

(сем. Phytolaccaceae — Лаконосни)

Български народни наименования на американски винобой:

американски лаконос (прев.), ашик боя (тур.), винобой, мерекеп (тур.).

Народни наименования в други странина американски винобой:

Aнглийски - pokeweed, Руски - лаконос, Немски – Кегmesbeere, Френски - phytolaque.

Американския винобой химичен

смола, фитолакцин, липогенен глюкопротеин, етерично масло, нишесте, оксидаза, фитолакова киселина, мравчена киселина, захари, тлъсто масло, стероли, тритерпентинови сапонини, тритерпентинови киселини.

Употреба на американския винобой като лековита билка:

В нашата народна медицина външно се употребява против ревматизъм, при хемороиди и др. Настойка от свежите корени на билката (1 : 10) влиза в състава на съветския препарат мерифит, който се прилага за лекуване на ларингит, тонзилит и други заболявания на гласовия апарат. Листата и корените на билката влизат в състава на съветския препарат акофит, който се прилага вътрешно при радикулити.

Багрилното вещество кариофилен се употребява в техниката нашироко за получаване на тъмночервени багрилни средства, за багрене в червено на копринени тъкани и др. Обагрянето обаче с това багрило ла виното се счита за вредно.

Декоративна билка за групово засаждане в парковете.

Характерни особености: Винобоят е многогодишно тревисто растение. Коренището е дебело, реповидно, многоглаво, с множество влакнести корени. Стъблата са по няколко на едно коренище. Те са прави, разклонени, до 3 м високи, голи, зелени, понякога обагрени червеникаво.

Клонките в горната част на стъблото обикновено са разклонени. Листата са последователни, яйцевидни или яйцевидноланцетни, едри, до 25 см дълги, отгоре заострени, в основата си клиновидно стеснени. Горните листа са по-дребни от долните, със силно изпъкнала средна жилка, зелени, като често по-късно получават червеникав оттенък, с къси ръбести дръжки. Цветовете са събрани в дълги до 15 см гроздовидни съцветия, разположени обикновено срещуположно на листата и прикрепени за стъблото посредством дълга до 10 см дръжка.

Цветните дръжки са разперени, обикновено с по 3 прицветника. Цветовете са дребни. Околоцветникът е 5-делен, а дяловете са закръгленояйцевидни, тъпи, отначало белезникави, а впоследствие се обагрят червеникаво. Тичинките са 10, по-къси от околоцветника. Преди узряването плодът е зелен, десетребрен, а при узряването става кръгъл, тъмновиолетов. Семената са лъскави, лещовидни, сплескани, черновиолетови. Цъфти през юни — август.

Разпространение на американски винобой:

Винобоят произхожда от Северна Америка, Азорските и Канарските острови. В Европа е пренесен и разпространен като културна билка, но се среща и като подивяло, особено в района на Средиземноморието. У нас се среща като декоративна, а често и като подивяла по буренливите места в североизточните райони на страната ни.

Употребяема част на американски винобой:

Употребяемата част на американски винобой са корените (Radix Phytolaccae decandrae, Radix Soiani racemosi).

Време за бране на американски винобой:

Времето за бране на американски винобой е август — октомври.

Начин на бране на американски винобой:

Корените се изкопават след узряването на плодовете през есента, отстраняват се надземните части, изчистват се от пръстта и се измиват със студена вода, като се оставят да се отцедят. След това се нарязват на късове и надлъж за по-бързо сушене.

Начин на сушене на американски винобой:

Така подготвеният материал се суши в проветриви помещения при силно въздушно течение, а най-добре в сушилня при температура до 50°. Да се суши докрай.

Рандеман на американски винобой:

От 6 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.

Съдържание на американски винобой:

Корените съдържат горчива аморфна смола и отровния алкалоид фитолакцин 0,16% (фитолаккотоксин). Изолиран е също един липогенен глюкопротеин с молекулно тегло 32 000. Установено е, че глюкопротеинът съдържа 3,2% монозахариди и 14% хексозамин. Определен е аминокиселият състав на глюкопротеина, като е установено, че в него се съдържа голямо количество цистеин. Установено е също, че глюкопротеинът има изразено митогенно и хемоглутиниращо действие върху култура на лимфоцити ин витро.

Корените съдържат малко етерично масло, киселините фитолаккова и мравчена, нишесте, фермента оксидаза, захари, гуми, тлъсто масло. Има известни данни и за съдържание на танини в билката. Плодчетата съдържат едно отровно вещество с глюкозиден характер и едно сапониново с драстично действие, както и червеното багрилно вещество кариофилен.

От семената е извлечено тлъсто масло (етерен извлек), от който извлек са отделени една осапуняема и една неосапуняема фракция, от които втората съдържа етерол и спиностерол. При фармакологични изследвания на билката е установено, че трябва да се считат за силно отровни корените и свежите леторасли на билката, защото при увеличаване на дозата се появяват силно повръщане, диария и конвулсии. Смъртта настъпва от парализа на дихателния център.