ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗА
Етиология и патогенеза на чернодробна цироза
Чернодробната цироза е хронично прогресиращо увреждане на черния дроб. При него се съчетават три основни процеса: клетъчна некроза, възлеста регенерация и дифузно разрастване на съединителната тъкан. В резултат се нарушава нормалната архитектоника на черния дроб. Постепенно чернодробният паренхим се замества от фиброзна тъкан. Нарушават се порталната и артериалната съдова мрежа, намалява значително кръвоснабдяването на органа. Морфологичните изменения обуславят развитието на различни по степен промени в многостранните функции на черния дроб, които завършват най-често с пълна чернодробна недостатъчност. Според тежестта си чернодробната недостатъчност може да бъде разделена на малка (компенсирана), средно изразена (декомпенсирана) и тежка (тотална, с нарушение на всички функции).
Страдат метаболитните и детоксичните функции на черния дроб. Покачва се нивото на жлъчните киселини в серума, появява се уробилиноген в урината. Намалява секрецията на билирубина. Повишава се серумното ниво. Нарушават се белтъчната, мастната и въглехидратната обмяна Понижава се белтъчната синтеза в хепатоцитите. Снижават се серумното ниво на албумина, алфаи бета-глобулините. Настъпват нарушения в процесите на хемостазата поради нарушена синтеза на факторите на кръвосъсирването. Поради нарушената ресинтеза на белтъци се повишава серумната концентрация на ароматните аминокиселини тирозин и фенилаланин и в по-малка степен на триптофана, а намалява концентрацията на разклонените аминокиселини — валин, левцин и изолевцин. Нарушават се синтезата и естерифицирането на холестерола. Неогликогенезата е увредена, възможностите за регулация на гликемията се снижават. Токсични вещества от червата (амоняк, фенолови тела и амини) преминават в системното кръвообращение поради понижената детоксикираща функция. Антигени и ендотоксини от червата също преминават през непълноценната чернодробна бариера. Резорбцията на мастноразтворимите витамини (A, D, Е и К) се понижава поради недостатъчната секреция на жлъчни киселини. В картината на чернодробната недостатъчност се прибавят и вторични хиповитаминози.
Различават се портална чернодробна цироза, постнекротична чернодробна цироза, билиарна чернодробна цироза (първична и вторична), смесена черно-дробна цироза (с морфологични белези на портална и постнекротична едно-временно), дисметаболитни чернодробни цирози (хепато-лентикуларна дегенерация, хемохроматоза) и други редки форми.
Най-честите причини за възникване на чернодробни цирози са увреждания, причинени от вируса на хепатит Б, хронична злоупотреба с алкохол, въздействия на хепатотоксични химикали и медикаментни средства. Първичните билиарни цирози имат неизяснена етиология, в която вероятно имат значение автоимунни механизми, а вторичната билиарна цироза е следствие на нарушен отток по жлъчните пътища в резултат на болестни процеси или хирургични интервенции.
|
Клинична картина на чернодробна цироза
В стадия на компенсираната чернодробна цироза оплакванията на болните са незначителни. На преден план изпъкват и епепгичните оплаквания: гадене, тежест в дясното подребрие, непонасяне на тлъсти храни, метеоризъм и флатуленция. Постепенно се наслагва астенично-адинамичен синдром. Установява се умерено изразена хепатоспленомегалия и твърд черен дроб. В стадия на декомпенсираната чернодробна цироза в клиничната картина са изявени проявите на чернодробна недостатъчност. Появяват се жълтеница, асцит, отоци по долните крайници, редуцира се подкожната мастна тъкан. Нарушават се половите функции. Развива се хеморагична диатеза. Може да се наблюдава и хиперспленен синдром — анемия, левкопения и тромбоцитопения.
В стадия на тоталната чернодробна недостатъчност на преден план излизат тежки усложнения: кръвоизливи от варици, енцефалопатия, хепато-ренален синдром. В този стадий терминално настъпва и чернодробна кома.
|
|
Лечение на чернодробна цироза
Лечението на чернодробните цирози трябва да бъде съобразено със стадия на заболяването. Дневният режим трябва да включва почивки с оглед подобреното кръвоснабдяване на черния дроб в легнало положение. Физическите усилия са противопоказани. Важен е диетичният режим — храната трябва да съдържа пълноценни белтъчини, лесноусвоими въглехидрати и витамини. При болните с асцит ее ограничава приемът на натриев хлорид до 2—3 г дневно. При болните с чернодробна недостатъчност с енцефалопатия и хиперамониемия рязко се намалява приемът на белтъчини с храната. Медикаментното лечение включва хепатотрофни средства — вливания на глюкоза и левулоза, витамини (чернодробни хидролизати, липоева киселина, анаболни препарати). При декомпенсирана цироза за лечение на оточно-асцитния синдром се прилагат диуретици — Spironolactone Furantril, Uregit. При данни за портална енцефалопатия се прилагат разтвори на глутаминова киселина. При данни за хеморагична диатеза се провежда лечение с витамин К, РАМВА, Напредналата чернодробна недостатъчност изисква системен клиничен и лабораторен контрол. Лечението на болни с чернодробна кома и кръвоизливи от варици се провежда при клинични условия, най-добре в сектори за интензивни грижи.
БИЛКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕДИМНО ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗА:
Пчелинок
Мента пиперлива
Бял трън
Глухарче
Loading...