bilki.bg - Раят на билките!

Количка 0 бр. 0,00 лв.

БОЛЕСТИ НА ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР И ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА

JLY4EN-MEHUR.jpgЕтиология и патогенеза на болестите на жлъчния мехур и жлъчните пътища

Най-често заболяванията на жлъчния мехур и жлъчните пътища са свързани с наличието на жлъчни камъни. Много по-малко значение за практическата лечебна дейност пред вид малката си честота имат другите заболявания на жлъчната система.

Жлъчните камъни са съставени от холестерол — холестеролови камъни, или калциев билирубинат — пигментни камъни. Някои камъни съдържат както хо-лестерол, така и пигменти — смесени камъни. Част от холестероловите камъни имат пигментно ядро.

Повишаването на концентрацията на неразтворимия във вода неконюгиран билирубин в жлъчката е причина за образуването на пигментни камъни. Неконюгираният билирубин образува комплексни съединения с калций и мед. По-ради това пигментните камъни често се откриват на нативна рентгенография. Повишено количество неконюгиран билирубин се секретира в жлъчния сок при хемолитични анемии и нарушено конюгиране в хепатоцитите (вродени и при-добити ензимопатии), Конюгираният билирубин може вторично да бъде деконюгиран и в жлъчния сок под действието на бактериална бета-глюкуронидаза. Такова деконюгиране настъпва в хода на възпалителни процеси по жлъчните пътшца.

Образуването на холестеролови камъни започва с оформянето на холесте-ролови кристали. Холестеролът е неразтворим във вода. В жлъчката се секретира йод форма на мицели, свързан с жлъчни киселини и лецитин. Разтворимостта на холестерола в жлъчния сок се определя от съотношението жлъчни киселини, лецитин (фосфолипиди).

  • Full Spectrum Билкова грижа за жлъчката, Bioherba, 60 капсули

    Full Spectrum Билкова грижа за жлъчката, Bioherba, 60 капсули

    Цена: 10,99 лв.

  • Жлъчегонен чай - при камъни и възпаление на жлъчката, насипен
  • Холестерол

    Ниски стойности на съотношението характеризират т. нар. литогенна жлъчка, в която съществуват условия за изкристализиране на холестерол. Съществуват шест типа нарушения, които са предпоставка за образуването на холестеролови камъни: прекомерна загуба на жлъчни соли в червата (илеоектомия, ентерити, болестта на Крон); понижено образуване и секреция на жлъчни киселини от хепатоцитите (нарушен механизъм на обратна връзка при връщането им в черния дроб по ентеро-хепаталния кръговрат); повишена секреция на холестерол (затлъстяване, хиперестронемия, лечение с клофибрат, рязко снижаване на телесното тегло); смесен дефект — понижена секреция на жлъчни киселини при повишена секреция на холестерол (намалено образуване на жлъчни киселини от холестерол в хепатоцитите); снижаване на общото количество на жлъчните киселини в организма при ускорен ентеро-хепатален кръговрат (при ентерит и дискинезии на жлъчния мехур през нощта съществуват условия за отлагане на преситена на холестерол жлъчка); резорбция на жлъчни киселини от жлъчния мехур и нарушено изпразване на жлъчния мехур (холецистити и дискинезии на жлъчния мехур).

    Често механизмите на образуване на пигментните и холестероловите камъни се преплитат. Допуска се и съчетаване на отделни механизми на образуване на холестеролови камъни. Тези процеси допринасят за нарастването на вече об-разувани камъни и благоприятствуват образуването на смесени камъни.

    Локалното дразнене на стената на жлъчните пътища от жлъчния камък на-рушава кръвообращението, води до образуване на оток и инфилтративни изменения и може да предизвика рефлукс на панкреасни ензими. Проникнали по хематогенен или лимфен път бактерии могат да усложнят възпалителния процес. Наблюдават се холецистити и при общи заболявания, като салмонелоза, коремен тиф или сепсис, без съпътствуваща жлъчнокаменна болест.

    Холелитиаза и хроничен холецистит

    Жлъчнокаменната болест и хроничният холецистит са чести заболявания. Жлъчните камъни могат да бъдат единични — най-често с по-голям размер, и множествени — малки. Носителството на жлъчни камъни може в продължение на десетилетия да протича безсимптомно.

    Жлъчни камъни се доказват обикновено с помощта на ултразвук и рентгенови изследвания. При жълтеница данни за локализацията на камъка могат да дадат ехографията, ретроградната холангиография и транскутанната трансхепатална холангиография. Дуоденалното сондиране позволява откриването на бактериални причинители и дава възможност за изследване на литогенността на жлъчката — съотношението между холестерола, жлъчните киселини и фосфолипидите, както и съотношението между конюгирания и неконюгирания билирубин. Дискинезиите на жлъчните пътища са предпоставка за възпалителен процес на жлъчните пътища и възникването на жлъчнокаменна болест. Диагностицирането им може да се осъществи чрез холецистохолангиография, минутирано дуоденално сондиране и ултразвукови функционални изследвания. Обикновено се усложнява с хроничен холецистит.

    Клинична картина на болестите на жлъчния мехур и жлъчните пътища

    Боледуват най-често жени в средна възраст. Естеството и тежестта на оплакванията зависят от местоположението на камъка в жлъчните пътища и степента на прибавената инфекция. Ако камъните останат в жлъчния мехур, може и да няма симптоми.

    Кардиналният симптом на жлъчнокаменната болест е жлъчната колика. Тя може да настъпи след грешки в диетата, след физически усилия или без видима причина. Болката е внезапна, локализирана в епигастриума и десния хипохондриум и ирадиира в дясната страна на гърба и дясното рамо. Често има гадене и повръщане. Болният е неспокоен. В десния горен квадрант на корема се установява палпаторна болезненост и мускулен дефанс. Ако камъкът се задържи в duct choledochus, може да настъпи остър холецистит. Жълтеница настъпва, когато камъкът заседне в duct choledochus, и нейната интензивност зависи от степента на запушването. Обикновено запушването не е пълно и не трае повече от 1—2 седмици.

    Лечение на болестите на жлъчния мехур и жлъчните пътища

    Профилактичното поведение при застрашените от холелитиаза лица изисква правилен хигиенно-диетичен режим. Осигуряване на редовно и пълно изпразване на жлъчния мехур — софийска, горнобанска, хисарски минерални води, карлсбадска сол, душове с магнезиев сулфат, холагога. Приложението на холеретици подобрява секрецията на жлъчни киселини. При данни за възпалителен процес по жлъчното дърво в лечението се включват и широкоспектърни антибиотици, и съвременни химиотерапевтици. Лечението на холангитите трябва да бъде достатъчно продължително, за да не се допусне хронифициране. Всяко по-продължително препятствие по хода на големите жлъчни пътища налага хи-рургично лечение. Лечението на холелитиазата по принцип е оперативно. През последните години за разтваряне на малки холестеролови камъни с успех се прилагат хенодезоксихолева и урохолева киселина, които намаляват литогенността на жлъчката за времето на приложението.

     БИЛКИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕДИМНО ПРИ ЛЕЧЕНИЕТО НА ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР И ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА:

    ListoКисел трън

    Listo
    Змийско мляко

    ListoСиня жлъчка, цикория

    ListoЖълт смил

    ListoЧерна ряпа