Блатно кокиче, действие и приложение на билката

Leucoj Um Aestivum L.

(сем. Amaryllidaceae — Кокичеви)

Български народни наименования на блатно кокиче

бяла теменуга, гергьовско кокиче, дремавче, жабешко лале, ливадско кокиче, лятно блатна кокиче, попкино лале, пъстро кокиче, сазово кокиче.

Народни наименования в други страни на блатно кокиче

Aнглийски – snowflake, Руски - белоцветник летний, Немски – Knotenblume, Френски - niveole.

Употреба на блатното кокиче като лековита билка

Като суровина за химико-фармацевтичната ни промишленост за добиване на алкалоида галантамин и на неговите лекарствени препарати (нивалин, нивалет, нивалин колир и др.).

Нивалинът е антихолинестеразно средство. Той подтиска активността на холинестеразата, стабилизира ацетилхолина, проявява холиномиметичен ефект и др. Употребява се само по предписание и под контрол на лекаря.

Отровна билка.

Декоративна и медоносна билка.

Лечение на полиомиелит на блатно кокиче

В народната медицина блатно кокиче се използва като отхрачващо средство за бронхиектазии, както и за лечение на заболявания на нервната система, особено парализа и полиомиелит. Блатно кокиче в традиционната медицина се използват за психози, понижаващи чувствителността на тялото, както и за двигателни разстройства. При тези заболявания се препоръчва и екстракт - спиртова тинктура от блатно кокиче (2-3 капки на 100 мл вода). Отварата от листата на тичинката се използва при заболявания като епилепсия, нервна раздразнителност, астма.

В този случай трябва да се помни, че блатното кокиче е доста отровно растение, когато приемате тинктура вътрешно, трябва да се внимава!

Характерни особености на блатно кокиче

Блатното кокиче е многогодишно луковично растение. Луковицата е късояйцевидна, 2 — 3 см в диаметър, със сивкава или кафява обвивка от стари листа. Стъблото е до 50 — 60 см високо, малко сплескано. Листата са 4 — 6, линейни, обикновено дълги колкото стъблото, до 13 мм широки, с тъп връх. Цветовете са 3 — 7, сравнително едри, разположени на върха на стъблото на дълги нееднакви дръжки. Околоцветните листчета са бели, удължена обратно яйцевндни или елипсовидни, със зеленожълто петно. Стълбчето на плодника е по-дълго от тичинките, с удължено надебеляване на върха. Плодната кутийка е почти сферична. Семената са цилиндрични, черни. Цъфти през април — май.

Разпространение на блатно кокиче

В Средна и Южна Европа, Русия (Крим, Кавказ,. Предна Азия), Балканския полуостров. У нас се среща из ниските и влажни лонгозни гори, както и из влажните и периодично заливани ливади (но не и из блатата), главно по поречията на Дунав, Марица,. Тунджа, Камчия и на някои по-малки реки, вливащи се в Черно море (Дяволска река, Факийска река, Ропотамо и Батова), с до 270 м надморска височина. По данни от 1962 г. в нашата страна са открити и проучени 46 естествени находища на билката с 15 854 дка площ. От тях 30 находища с 14 327 дка площ съдържат галантамин. Те са групирани главно в югоизточната част на страната в окръзите Бургаски, Сливенски и Ямболски, а в по-малки площи в Пазарджишки, Пловдивски и Шуменски.

Отглеждане на блатно кокиче

Билката се размножава чрез семена или по вегетативен начин — чрез луковици.

Установено е, че най-благоприятна температура за прорастване на семената е 20°, след стратифицирането им. След прорастването на семената билката през първите няколко години се развива бавно. Получените по семенен път луковици започват да цъфтят след 5 — 6 години. Стратифицирането на семената продължава 4 — 6 месеца (през есеняо-зимния период), като се поставят въз влажен пясък и се държат при ниска температура. Семената прорастват до есента същата година, като се формират малки луковички. Младите растения остават в лехи 2 — 3 години, докато луковичките им станат на големина, колкото лешник. След това те се изваждат и се разсаждат на постоянно място. По вегетативен начин билката може да се размножава, като се използуват новообразувалите се луковички около луковицата - майка.

По още неуточнени данни се установява, че билката вирее на леки почви. Тя се развива по-добре при постоянна влага.

Употребяема част на блатно кокиче

Надземната част (Herba Leucoji aestivi).

Време на бране на блатно кокиче

Април — май.

Начин на бране на блатно кокиче

Отрязва се цялата надземна част на билката по време на цъфтенето. След вземане на проба, ако резултатът от анализа покаже, че билката съдържа необходимото договорено количество от алкалоида галантамин, билката се бере.

Да не се бере от лица с рани по ръцете.

Начин на сушене на блатно кокиче

След прочистване от случайно попаднали при брането примеси събраният материал се суши без забавяне в сушилня при температура до 40°, като се разстила в тънък пласт. Да се има предвид, че качествена билка може да се получи само ако се суши бързо и колкото е възможно по-скоро след брането. Необходимо е следователно да се събира всеки ден толкова, колкото е възможно, за да може още същия ден да се суши.

Рандеман на блатно кокиче

От 10 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.

Опаковка на блатно кокиче

В бали със стандартно тегло.

Съхранение на блатно кокиче

В сухи, проветриви и тъмни помещения, в добре приготвени опаковки.

Съдържание на блатно кокиче

От надземните части на нашата билка са изолирани и идентифицирани алкалоидите галантамин, ликорин и ликоренин.

От луковиците на билката в Русия освен изолираните по-рано ликорин, тацетин и изотацетин са изолирани още и унгерин и един нов алкалоид, наречен естивин.

От луковиците от растящата в Албания билка освен трите изолирани алкалоида (галантамин, тацетин и ликорин) са изолирани още 2 нови алкалоида: алкалоид С (C16H1705N) и алкалоид D (C16H1903N).

Нежелани реакции на блатно кокиче

Блатното кокиче принадлежи към броя на отровните растения, поради което трябва да се използва с повишено внимание за медицински цели. Използването на бялото цвете е противопоказано при епилепсия, хиперкинеза, бронхиална астма, ангина пекторис, брадикардия, както и по време на бременност, кърмене и деца.

Съчетание с други билки на блатно кокиче

Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.