Бъзак, действие и приложение на билката
Sambucus ebulus L.
Aнглийски - Danewort, Dwarf Elder, Руски - Бузина травянистая, Френски - Yebie, Petit saureau, Hемски - Zwerg-Holunder, Attich
CeM.Caprifoliaceae - Бъзови
|
|
Основно действие
Диуретично, антисептично и отхрачващо.
Експериментални и клинични данни: През 1979г. група български учени правят подробни експериментална проучвания на различни галенови препарати, изолирани от различни части в различни фази на развитието на билката бъзак, които показват, че бъзакът притежава изразена биологична активност, характеризираща се главно с наличието на диуретично и антимикробно действие. При отделни екстракти този диуретичеи ефект е по-силен от ефекта на новфилина. При изследванията се потвърждава наличието на силно потогонно действие на бъзака. Едновременно с това се установява, че някои от изследваните извлеци притежават и централни хипнотично-седативни ефекти. Имат свойството да понижават умерено и краткотрайно кръвното налягане, без да потискат сърдечната дейност. Извършените бактериологични изследвания показват, че някои от екстрактите от бъз се отличават със силно антимикробно действие спрямо голям брой патогенни микроорганизми и по-специално срещу микроорганизми, причинители на трудно поддаващи се на съвременните химиотерапевтични средства уроинфекции.
Емпирични данни
В народната медицина бъзакът се използува още от древността. Плодовете му се прилагат като слабително, потогонно и диуретично средство. Приготвеният от плодовете мармалад се използва против туберкулоза и хемороиди. Отварата от корените се употребява при бъбречни заболявания, а отварата от цветовете при трудно уриниране и за изпотяване. В нашата народна медицина чай от листата на бъзака се използва срещу чревни колики (6 до 8 листа, ситно нарязани, се варят 10 мин в 300 г вода - пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по 1 чаша).
Съществуват също така сведения, че бъзакът действва при катари на горните дихателни пътища, при невралгии, ревматизъм, при уртикария и подагра. Приготвеният от плодовете гъст екстракт притежава апетитовъзбуждащо и тонизиращо действие, стимулира хемопоезата. Употребява се също като локално средство при ухапвания от змии и всякакви насекоми, като се трие мястото до появата на кръв.
Описание
Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Цветоносното стебло изправено набраздено, 50 - 200 см високо, обикновено просто, с мека шуплеста дървесина. Листата нечифтоперести, листчетата 5 - 13, продълговати до продълговатоланцетни островърхи напилени. Цветовете в щитовидни метлици, с 3 (4) първични клонки. Чашката с 5 зъбци.
Венчето звънесто 5-делно бяло, рядко отвън розово. Тичинките 5, с пурпурни прашници. Плодът сферичен, с черна месеста сочна част и 3 твърди костилчици. Цъфти юни - юли.
Разпространение
Расте като рудерално по изоставени места, край селища, пътища, ж.п. линии, из храсталаци; край гори, реки, като плевел в посевите, лозята и градините. Разпространено из цялата страна докъм 1900 м надморска височина. Среща се в Южна и Централна Европа.
Дрога
Корен (Radix Ebuli), плодове (Fructus Ebuli), цветове (Flores Ebuli).
Съдържание
Корените - горчиви вещества, дъбилни вещества, сапонини. Плодоветете - етерично масло, горчиви вещества, следи от цианогенен глюкозид, багрилно вещество (самбуцианин), дъбилни вещества, валерианова, ябълчена и винена киселина, пектин, витамин С. Съцветията - захароза, инвертна захар, незначително количество етерично масло, цианогенен глюкозид.
Начин на приложение
Една-две чаени лъжички сухи цветове се заливат с 400 мл вряща вода и се запарват около един час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 - 4 пъти на ден.
Забележка
Да се внимава от предозиране, тъй като са възможни токсични явления! Да се дава само под лекарски контрол.