Пигментация на кожата
Извадка от книгата на Маги Тисеран - "Ароматерапия"
Преди няколко години най-малката ми дъщеря се завърна след двуседмична ваканция с баща си в Испания. Когато я посрещнах, състоянието на кожата й наистина ме притесни. Нормално загорялото й лице беше на големи бели петна, а по брадичката, ръцете и гърба имаше комбинация от червена кожа, пъпки и мъртва набръчкана кожа. Там, където е имало пъпки и те са се слели, кожата се беше обелила, оставяйки зони на пигментация, по-големи от 2 инча в диаметър.
Дъщеря ми се чувстваше ужасно не само защото я болеше, а защото беше като обезобразена (въпреки че бяха поразени само повърхностните слоеве на кожата). Тя се страхуваше, че това ще е завинаги. Дали реакцията на кожата беше алергия към слънцето или към даден крем, никога няма да разбера, но не е възможно да се върнеш назад във времето и да промениш събитията. Моята цел беше дъщеря ми да се почувства по-добре. Докато се киснеше във ваната с лавандулово масло (в приятно топла вода), аз подготвях смес от етерични масла, които според мен щяха да й се отразят най-добре. За база избрах масло от камелия. То се абсорбира бързо от кожата и не оставя чувството, че си прекалено намазан. Това беше особено важно за нея - налагаше се да се маже по няколко пъти на ден. В маслото от камелия слагах и малко масло от семките на шипка - смятах, че то подмладява кожата. Бях го използвала редовно и знаех, че наистина е бързодействащ подмладител на кожата.
Етеричните масла, избрани от мен, бяха лавандула, ниаули, роза, чаено дърво и сандалово дърво. Лавандула, защото е най-доброто лекарство срещу слънчеви изгаряния. То действа нежно и успокояващо при възпалена и възбудена кожа, помага също за възстановяване или за образуване на нова кожа. Чаеното дърво се добавя в качеството си на целителен агент в случаи на изгаряне и има бактеристатичен ефект. Сандаловото дърво е било използвано от векове за лекуването на суха кожа и й помага да задържи влагата - едно много важно съображение след слънчево изгаряне. Маслото от ниаули не само помага да се лекуват изгарянията, но е и антисептично. Някои от спукалите се мехури се бяха инфектирали и се нуждаехме от нещо, което щади кожата и все пак е достатъчно силно, за да се справи със заплахата от по-голяма инфекция в зоната на увредената кожа.
|
|
Избрах розовото масло частично заради успокояващите му, лечебни и антисептични качества, но също и заради аромата му, който тонизира и вдъхновява. Бях сигурна, че то ще помогне на дъщеря ми да смени това нещастно изражение на лицето си и ще я накара да се почувства по- добре и по-сигурна. Вярвах, че ще й помогне да разбере, че болката и загрозяването са само временни. Докато забърквах специалната смес, дъщеря ми се отпускаше в леко топлата вана с лавандула. После след леко подсушаване прилагахме ароматерапията.
Дъщеря ми се ужасяваше при мисълта за първия учебен ден през месец септември, защото се страхуваше, че съучениците й ще я дразнят макар етапът на мехурите да беше преминал. Тя се чувствуваше далеч по-добре. Макар да й беше достатъчно неприятно да им обяснява на какво се дължи лошият й вид, тя се справи добре със ситуацията.
Аз продължих да нанасям специалната смес върху кожата й (като постепенно намалих честотата на всекидневните намазвания до едно на ден). Когато училището разпусна децата за есенна ваканция, кожата и беше излекувана, пигментация повече не се забелязваше и ужасът от лятната ваканция остана като отдавнашен спомен.