Гъбични инфекции – предпазни мерки, билки
Гъбични инфекции причини
|
|
Гъбичните инфекции обикновено поразяват кожата, макар че могат да се развият и по вътрешните органи най-разпространените от тях са „атлетско стъпало", предизвикващо сърбежи по ходилото и между пръстите поразяващо кожата около слабините, кандидози, гъбични инфекции на устата и влагалището, трихофития, при която по кожата се появяват подобни на дискове образувания, и пърхот. Ноктите също могат да бъдат засегнати. Инфекцията се причинява от размножаването и pазпространението на обикновени гъбични организми(обикновено кандидоза (Candida albicans) или кел), които предизвикват зачервяване, възпаление и сърбене. Когато и ноктите са засегнати, те обикновено побеляват и лесно се чупят. Гъбичните инфекции често се появяват при хора със слаба имунна защита, особено след вземането на антибиотици, които унищожават естествената бактериална флора. Гъбичките се появяват и когато се наруши киселинно-алкалното равновесие на организма с неподходяща диета, козметични средства, хормонални смущеним или лекарства.
Гъбични инфекции симптоми
Гъбичните заболявания са група от кожни лезии, причинени от филаментозни гъби. Инфекцията е възможна чрез контакт с болен човек или с предмети, заразени със спори. Често болестта се причинява от сапрофитна микрофлора, която може да стане патогенна по време на развитието на имунодефицитен статус.
Кератомикоза - гъбични кожни лезии, при които гъбичките се локализират в роговия слой и не засягат кожните придатъци. Този тип инфекция е ниско заразен. Тази група включва болести като питириазис лисиколор, еритразма и актиномикоза.
Pityriasis versicolor - най-често диагностицираната гъбична инфекция на кожата. Заболяването се проявява с появата на розово-кафяви петна с лек люспест пилинг, които се локализират върху кожата на шията, гърдите, гърба и раменете.
Актиномикозата е хронична гъбична инфекция на кожата, чийто причинител е лъчиста гъба, която е широко разпространена в природата върху зърнени култури, поради което хората, работещи в мелници на аграрни комплекси, попадат в рисковата група. При поражението на този патоген на кожата се наблюдава образуване на плътни инфилтрати, които са склонни към периферно разпределение, гранулирането може да се развие по краищата на формацията.
Дерматофитозата е хронична гъбична инфекция на кожата, придружена от развитие на изразено възпаление. Най-често срещаните видове от тази група заболявания са трихофитоза, микроспория, фавус и микози на стъпалата.
Трихофитозата е повърхностна кожна лезия, която се проявява като инфилтративно-гнойна форма. Проявява се с появата на ограничени закръглени лезии в скалпа, повишена чупливост на косата и леко лющене на кожата. Ендокринната дисфункция, недостигът на витамини и намаленият имунитет могат да допринесат за развитието на това заболяване.
Микроспория е гъбично заболяване на кожата, което има подобна клинична картина с трихофитоза. Външно, болестта се проявява с появата на пресичащи се пръстени от везикули, кори и възли, ако скалпа на главата е засегнат от микроспория, огнищата са склонни да преминават към гладка кожа.
Фавус - гъбична инфекция на кожата, скалпа, ноктите и в редки случаи на вътрешни органи. Предимно децата и жените са податливи на развитието на болестта, понякога се наблюдават семейни центрове на инфекция. Тя се проявява чрез образуването на скутула (жълтеникава коричка с отпечатъци с форма на чинийки) около косата, кожата в лезията е хиперемична. Скатите са склонни към източване и образуване на единична кора с неприятен мирис.
Гъбични инфекции видове и диагностика
Човешките гъбични заболявания могат да бъдат разделени на пет основни групи.
Това са дерматомикози, кератомикози, кандидоза, дълбоки микози и псевдомикози.
Дерматомикозите включват: микроспория (патоген - род Microsporum); трихофитоза (гъбички от рода Trichophyton); епидермофитоза (Epidermophyton floccosum); червен трихофитон (Trichophyton Rubrum); епидермомикоза (епидермофитоза) на стъпалата (Trichophyton mentagrophytes). Тения причинява възпаление на кожата, може да повлияе на ноктите и косата. Източници на инфекция са животни или болни хора.
Ярък признак на дерматомикозата е лезията на кожата или ноктите с активно ексфолиращи люспи. Последните съдържат висока концентрация на гъбички и са източник на инфекция при здрави хора. Гъбичката активно се размножава във влажна среда, така че микозите най-често се заразяват в сауна, басейн или фитнес зала. С кератомикозата възниква увреждане на роговия слой на кожата, но няма възпалителна реакция. Две болести са класифицирани като кератомикоза - нодуларна трихоспория и pityriasis versicolor, която причинява гъбата Malassezia furfur (известна още като Pityrosporum orbiculare).
Първата болест е характерна за гореща зона, по-специално за Африка и Южна Америка, така че няма да говорим за нея.
Възбудителят на pityriasis versicolor - гъбичка, подобна на дрожди, се храни с секрети на мастните жлези. Заболяването започва с появата на малки жълтеникави люспи близо до космените фоликули. Постепенно огнищата на болестта се сливат, образувайки петна, покрити с малки люспи, от розови до кафяви на цвят. Поради факта, че петна от различни цветове могат едновременно да бъдат по кожата, това заболяване се нарича още многоцветен лишей. На скалпа Malassezia furfur може да причини себореен дерматит.
Малки количества гъбички, подобни на дрожди от рода Candida, са част от нормалната микрофлора. Но с понижаване на имунитета Candida може да започне да се размножава интензивно, причинявайки заболяване, известно като кандидоза. В зависимост от местоположението на лезията се разграничава кандидоза на червата, кожата, устната кухина и урогениталната система. Когато тази гъбичка се размножава в кръвта, възниква системна кандидоза.
Дълбоките микози най-често засягат органите на дихателната система. Заболяването се развива главно при изтощени хора с хронични заболявания. Сред дълбоките микози са: аспергилоза (род Aspergillius); мукороза (род Absidia, Mucor, Rhizopus); пеницилиоза (род Penicillium); Мукорозата най-често засяга носната кухина и ларинкса. Аспергилозата може да причини заболявания на носната кухина, ларинкса, белите дробове. Гъбичките от рода Penicillium могат да причинят отомикоза (ушни заболявания), увреждане на белите дробове, абсцеси. Разграничават се и псевдомикозите. Тези патологии провокират специални групи грам-положителни бактерии: актиномицети и нокардия, които имат много общо в структурата на вегетативните и репродуктивни форми на клетки с гъбички. Често при гъбични инфекции от всякакъв тип специфичните симптоми не се развиват и е трудно да се установи причината за заболяването. Надеждна диагноза може да се постави само въз основа на комбинация от външни признаци и резултатите от лабораторни изследвания.
Предпазни мерки при гъбични инфекции
• За да не се не се заразите с атлетско стъпало, не носете чужди обувки и чорапи и не употребявайте чужди кърпи всекидневно сменяйте чорапите и кърпите. Носете памучни чорапи и кожени обувки.
Лечение при гъбични инфекции
Практически съвети при гъбични инфекции
• Гъбичните инфекции процъфтяват във влажна среда. Носете памучно бельо, за да позволите на кожата да „диша“, често се мийте и добре се подсушавайте.
• Трихофития: за да предотвратите повторното инфектиране, изперете добре всички дрехи след лечението; ако е засегната кожата на главата, изхвърлете всички четки, гребени и украшения за глава. Понякога инфекцията се причинява от домашните любимци: ако животното е заразено, обърнете се към ветеринарен лекар.
Билки при гъбични инфекции
• Чесънът е ефикасно противогъбично средство: обилно го използвайте при готвене или вземайте 3-6 капсули дневно.
• Каприлиновата киселина, екстракт от кокосов орех, е мощно противогъбично средство, което се продава в магазините за здравословна храна: вземайте по 3 капсули при всяко хранене.
• При „атлетско стъпало“: потапяйте редовно краката поне за 30 минути в силна запарка от златник: 3 чаени лъжички от стрития на прах корен се заливат с вряща вода и се запарват 15 минути. След това изсушете добре краката и ги напудрете с маранта (Maranta) или със стрит на прах корен от златник. Крем от невен също може да се използува, ако са се появили напуквания.
Аромотерапия при гъбични инфекции
• Маслото от чаено дърво ефикасно се справя е гъбичките инфекции по кожата. Прибавете 5 капки във ваната или измиите заразеното място с paзтвор от капки ментово масло и 4 капки масло от лайка в леген с вода, за да облекчите сърбежа и зачервяването. "Дермасорб" е ефикасен крем с противогъбично действие, който съдържа масло от чаено дърво, но без медикаменти.
Биохимична солева обмяна при гъбични инфекции
• Силиций (Silica), 4 пъти дневно.
Хранене при гъбични инфекции
• Укрепете имунната система, като консумирате повече леко сготвени зелени, жълти и оранжеви зеленчуци, зърнени храни, крехко месо и риба.
• За да ограничите размножаването на кандидозата (Candida albicans), избягвайте следните храни поне за един месец: всякакви захарни изделия, включително торти и пасти, сурови, пресни и сушени плодове и алкохол. Избягвайте също така и гъбите, синьото сирене, соевия сос и други храни, съдържащи гъбички.
• Включете в менюто си много зехтин; той помага в борбата с кандидозата.
• Киселото мляко възстановява здравословните бактерии в червата, което е от голямо значение за лекуването на гъбичните инфекции. Яжте поне една кофичка обикновено неподсладено мляко на ден.
• Избягвайте кафето и чая и вместо тях пийте минерална вода, чай от ройбос и други билкови чайове.
• Вземайте млечнокисел бактерий (Lactobacillun acidophilus): 1/2 - чаена лъжичка прах от млечнокисел бактерий и 1 чаена лъжичка прах от Bifidobacteria (продават се в магазините за здравословни храни) се разтварят в чаша изворна вода два или три пъти дневно.
Традиционна медицина при гъбични инфекции
• Антигъбичните средства се предписват във вид на крем, таблетки, вагинален песар, орален воден разтвор или импрегниран тампон. След няколко дни лечение инфекцията изчезва, но има способността да се появява отново; следователно необходимо е да се укрепи имунитетът с помощта на дадените по-горе лекарства.
Loading...