Искате ли билки с магическа сила! Съберете ги на Еньовден

алое, алое вера, билка, билки
Еньовден е древен ритуал по българските и славянските земи. Той е свързан с почитта към Слънцето и земята, сливането им в едно цяло във билките.

Еньовден е деня в който деня и нощта имат еднаква сила - денят на баланс и хармония между мъжкото и женското начало. Затова и силите, заключени в билките в този момент имат хармонична, магическа сила, да балансират човешките енергии.

Еньовден е исконен ритуал, близък до българското сърце и все още млади и стари всяка година стават рано, за да се окъпят в росата на Еньовден, още преди изгрев слънце.


 билка, билки, лековити чайове, чайЙоан предтеча

Българският народ нарича Еньов или още известен Йоанов ден на празника на Рождество на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен Еньовден.

Според древните предания именно на Еньовден билките придобиват своите лечебни свойства. На този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си, ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест.

В нощта на умиращото и раждащото се слънце тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.

еньов ден, традиции, вярвания, ритуали, билкиПрез тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магьосниците - бродници, през нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви.

билка, билки, чайСрещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намерят бродниците вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойка.

Има обичай на този ден да се прави китка от 77 билки, който обичай е разпространен по всички краища на България. В Софийско я наричат „яневска китка". Тя служела „за лек" през цялата година и за хора, и за добитък.

ЕньовденВ някои части на страната, преимуществено в Южна България, главен обред на Еновден е т. нар. Еньова буля. Тя трябвало да е малко момиченце, последно на родителите си, което е специално облечено и забулено с червено було, накитено като булка, но препасано с мъжки пояс.

Придружена от цяло моминско шествие, Еньовата буля обикаляла цялото село, нивите и лозята. На места шествието спирало и на момиченцето - Еньова буля се задавали въпроси: „Сита ли ще е годината?", „Ще има ли вино?" и т. н. И каквото детето отговорело, това щяло да бъде, защото те се считало за „вдъхновено" - нещо като нарочена малолетна прорицателка! Надеждите на хората, разбира се, били насочвани натам. След обиколката групата се връща в къщата, където е оставено котлето. Там девойките пеят песни - предсказания. Ако надпяването е само на момински китки, се гадае за женитба, а ако се правят китки за всички се гадае за здраве и плодородие.

Заедно с надеждите вървят и суеверията. На Еньовден хората се бояли от т. нар. „бродници" и „житомамници" - магьосници, които според преданията правили заклинания по нивите, като по този начин им отнемали плодородието, за да го пренесат в други ниви. 

Според народните представи на Еньвден ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си, ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. 

Срещу празника Еньовден всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намерят бродниците вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойка.

В нощта на умиращото и раждащото се слънце тревите и билките имат най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутринта, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.

През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магьосниците - бродници, през нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви.

На Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Тези гадания са включени в обичая надпяване на пръстен или китка, който наподобява ладуването. В Югоизточна и Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая Еньова буля.

Еньова буля: Срещу празника всяка мома приготвя китка (или по една за всеки член от семейството) и ги поставя в котле с мълчана вода. Съдът се покрива с престилка и се оставя да пренощува "под звездите" под трендафил. Сутринта момите приготвят Еньовата буля (четири - пет годишно момиче, облечено с булчински дрехи, с червено було и булчински украси на главата). Цялата група обикаля селото, като момите се изреждат да носят Еньовата буля. На всеки кладенец или чешма спират, излизат на полето по ниви, градини, кошари, като пеят еньовденски песни за плодородие и любов.

По време на цялото шествие Еньовата буля маха с ръце, имитирайки летене. Към нея се отправят въпроси за бъдещата реколта, а случайните отговори се приемат за предсказание. След обиколката групата се връща в къщата, където е оставено котлето. Там девойките пеят песни - предсказания. Ако надпяването е само на момински китки, се гадае за женитба, а ако се правят китки за всички се гадае за здраве и плодородие.


Еньовден

Църковен празник

Църковният празник, аналогичен на Еньовден е Рождество на св. Йоан Кръстител от свещеника при Йерусалимския храм Захарий и неговата жена Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на св. Богородица. Праведните съпрузи, въпреки че живеели според Господните наредби, останали бездетни до дълбока старост. Но не се надявали на народни поверия и обреди, а горещо се молели на Бога по Неговата воля да им се даде рожба.

Божието благоволение ги осенило и веднъж, когато Захарий принасял кадилна жертва в Храма, св. архангел Гавриил му възвестил: „Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техни Господ Бог; и ще върви пред него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен" (Лука. 1:13-17).

На Еньовден благодарим и отдаваме почит за ароматните и лековити билки - щедър дар от бога.

Еньовден е време, когато да бъдете със семейството и приятелите си, време което ще усили енергията на дома и здравето на хората. Само трябва да използвате силите на природата и вековния опит на Еньовските вълшебства, събрани от целия свят в тази наша статия.