Език: BG
Валута: USD
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CZK
  • DKK
  • HUF
  • NOK
  • PLN
  • RON
  • RUB
  • RSD
  • SEK
  • CHF
  • TRY
Добре дошли в bilki.bg! |

Кошница

0 артикула

Категории продукти

Дебела Мара

Дебела Мара

SEDUM MAXIMUM SUT.

 (сем. Crassulaceae — Дебелецови)

tlystiga.jpgБългарски народни наименования: бабино ухо, голяма тлъстига, гърличе, дебелец, едра тлъстига.

Народни наименования в други страни: Руски заячья капуста, Aнглийски stonecrop, Немски Fetthenne, Френски orpin.

Употреба на дебелата Мара като лековита билка: Стара лекарствена билка, отглеждано у нас често из градините за тази цел. Употребява се в нашата народна медицина външно — за налагане на гнойни рани и мазоли с пресните счукани листа или след обелването на кожиците им.

Декоративна билка с няколко градински форми за полусенчести и сухи места.

Медоносна билка.

Характерни особености: Дебелата Мара е многогодишна тревиста билка. Корените са вретеновидно или реповидно задебелени, към края постепенно затънени. Стъблата са до 80 см високи, обикновено изправени, неразклонени или слабо разклонени към върха, зелени или червеникави, облистени. Листата са по-широки от 10 мм, едри, месести, продълговато-елипсовидни, тъмнозелени или сивосинкавозелени, най-често срещуположни, но понякога събрани по 3 в прешлени или последователни, приседнали, често обхващащи повече или помалко стъблото, яйцевидни или продълговато-яйцевидни, разредено тъпо назъбени или неясно вдлъбнати. Цветовете сажълтеникавобели събрани в широки до 10 см, гъсти щитовидни метлици, долните клонь на които са дълги, излизащи от пазвите на по-долните листа. Цветовете са с къси дръжки. Чашелистчетата са зелени, до 1 мм дълги, с триъгълно остри дялове, в основата си сраснали в къса тръбица. Венче листчетата са продълговато-яйцевидни, остри, 3—4 мм дълги, 3 пъти по-дълги от чашката, жълтозелени или белезникави, разперени. Тичинките са 1®— 12, малко по-дълги от венчето, прикрепени към основата на венчелистчетата. Прашниците са закръглени. Мехунките са до 4 мм дълги, изправени, равни по дължина на венчето, зеленикави, на върха с линейно носче. Семената са-до 2 мм дълги, кафяви, продълговато-яйцевидни. Цъфти прев юли — октомври.

tlystiga_.jpgРазпространение: В Западна и Средна Европа, Югозападна Азия, Средиземноморието, Балканския полуостров, Русия (европейската част, Източен Сибир), Северна Америка. У нас се среща из храсталаците и широколистните гори в предпланинския и нископланинския пояс на цялата страна, но понякога и в по-ниски места, до 1900 м надморска височина.

Отглеждане: Билката не е взискателно към почвата, но се развива по-добре на леки, възпесъчливи почви. Размножава се чрез семена. Може да се размножава и чрез резници, чрез делене на коренищата.

Употребяема част: Листата (Folia Sedi maximi).

Време за бране: Юли — октомври (по време на пълния цъфтеж), като от досегашната практика се берат пресните листа толкова, колкото са необходими в момента на употребата.

Недопустими подмеси: Да не се смесва при брането с другите видове от същия род, като се има пред вид, че в нашата страна виреят повече от 20 вида. За да не сгреши, берачът трябва да се придържа точно към описанието, дадено в „Характерни особености". Другите видове още не са добре проучени.

Съдържание: Много слабо е проучено. Установено е, че листата съдържат до 30 мг% витамин С, а също и един глюкозид, който при хидролиза дава етеричното масло е с аромата на рози.



Автор: