Бъзак корен рязан - при бъбречни заболявания, Sambucus ebulus

Бъзак корен - билка

Sambucus ebulus

Бъзакът е билка, която е добре позната от древни времена. Описан е и от древногръцкия лечител Диоскорид в неговата De Materia Medica, където са изброени много от неговите терапевтични приложения.

Растението се използва широко в българската традиционна медицина и до днес е популярно най-вече като мощен имуностимулант.

Лечебните свойства на бъзака се дължат на многото биоактивни съединения, които съдържа. Богат е на антоцианини, фитостероли, флавоноиди, терпени, феноли, танини, лектини и др. Растението съдържа и растителния антиоксидант кверцетин.

Освен плодовете се използват и останалите части на растението – корените, листата и цветовете.

Корените се изваждат, измиват се и се нарязват на парчета. След като изсъхнат добре, могат да се съхраняват.

Коренът на тревистият бъз има диуретично, антимикробно и потогонно действие. В медицината се използва за медицински цели под формата на отвара. Коренът се използва при ужилвания (чрез втриване) и при бъбречни заболявания (чрез отвара).

В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.

Народни наименования на билката

Абуд бъзак, бъзуняк, бъзей, мастилница (плодовете боядисват като мастило), ниско бъзе.

Начин на употреба на Бъзак корен

Запарката и отварата се правят при съотношение 5-10 гр билка на 300-400 мл вряща вода. Пие се 3 пъти дневно по една кафена чашка, преди хранене.

Състав

Бъзак корен, нарязан на парченца (Sambucus ebulus).

Внимание

Бъзакът не се препоръчва да се консумира в големи дози. Той може да създаде симптоми на интоксикация, повръщане, раздразнения на гърлото, стомашни изгаряния, затруднено дишане или конвулсии. Силно действаща билка. Употребявайте само по лекарско предписание.

Научете повече за билката Бъзак

Характерни особености на билката

Бъзакът — Satnbucus ebulus L. от сем. Caprifoliaceae — е многогодишно тревисто растение. Стъблото е едногодишно, високо до 2 м. Листата са нечифтоперести, с ланцетни прилистници, обикновено с 5—9 продълговати, заострени и назъбени листчета. Цветовете са бели или червеникави, събрани в едри съцветия на върха на стъблото. Прашниците са червеникави, а плодовете черни.

Разпространение

По изоставените места, бунищата, покрай пътищата, храсталаците, реките и пр. в цялата страна. Някъде е опасен плевел.

Време за бране

Август — октомври.

Начин на бране

Корените се изкопават в късно лято или през есента след узряването на плодовете. Изкопаният материал се изчиства от надземните части, измива се с вода, нарязва се на парчета по 8—10 см, оставя се да се отцеди и след това по-дебелите корени се разцепват надлъж за по-бързо сушене.

Начин на сушене

Измитите, нарязани и отредени корени се сушат бързо в проветриви помещения, разстлани върху рамки или постилки, или в сушилня при температура до 40°.

Рандеман

От 3— 4 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.

Съхранение

Билката е отровна. Да се съхранява предпазливо в сухи и проветриви помещения отделно от другите неотровни билки.