Език: BG
Валута: USD
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CZK
  • DKK
  • HUF
  • NOK
  • PLN
  • RON
  • RUB
  • RSD
  • SEK
  • CHF
  • TRY
Добре дошли в bilki.bg! |

Кошница

0 артикула

Категории продукти

Жълт смил

Жълт смил, безсмъртниче, каменно цвете, сухо цвете, неувяхка
Helichrysum arenarium (L.) Moench ssp. pomticum (Vel.) Clapham (Gnaphalium arenarium L.)

Aнглийски — Live-ever, Руски — Умин песчанньга, Френски — Immortelle, Немски — Sand-Strohblume, Ruhrkrautbluten, Gelben Katzenfochten,
Сем. Asteraceae (Compositae) — Сложноцветни


Жълт смил, безсмъртниче, Helichrysum arenariumОсновно действие.  Билката жълт смил има широк спектър на действие, не случайно носи народното наименование безсмърниче. Жълтие смил се използва при жълтеница, камъни и пясък в жлъчния мехур, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, смущения в уринирането, отоци. При ревматизъм, невралгия, импотентност, ишиас. При ниско артериално налягане и някои кожни болести.  Билката жълт смил е една от освоните билки в комбинацията "Тибетски апки на живота".

Експериментални и клинични данни. Експериментално е установено, че жълтият смил действува възбуждащо на жлъчката секреция. Първите опити за експериментална проверка върху кучета на евентуалното лечебно действие на жълтия смил при жлъчнокаменна болест са  извършени още през 1929 във физиологичната лаборатория на И. П. Павлов. Било е установено, че запарка и отвара от цветовете на жълтия смил усилват секрецията на жлъчен, стомашен и панкреатичен сок. Следващи изследвания показват, че жълтият смил повишава тонуса на жлъчния мехур и повишава холестерин-холатния коефициент (Петровский, Ю. А., Н. П. Скакун. Фармакол. и токсикол., 16, 1953, 50—51. ). Хаджай и Вартазарян (по Турова, А. Д. Лекарственнне растения СССР и их применение, 2-ое изд. М., Медицина, 1974) свързват действието на цветовете на жълтия смил със съдържащите се в тях флавони, активизиращи жлъчната секреция, повишаващи холестерин-холатния коефициент и съдържанието на билирубин в жлъчката. Алкохолният и хлороформеният екстракт от цветовете на жълтия смил in vitro потискат растежа на златистия стафилокок и на а-хемолитичните стрептококи (Petkov, V. M. Penova, K. Paparkova a. S. Jekov. Proceed. Postgrad. med. Inst., 16, 1969a, 2, 11-30.). Обратно на някои по-стари данни от литературата, според които жълтият смил повишава кръвното налягане, изследвания в остри опити върху котки показват, че декоктът от цветовете на това растение действува хипотензивно (Petkov, V. M. Penova, K. Paparkova a. S. Jekov. Proceed. Postgrad. med. Inst., 16, 1969a, 2, 11-30.).
Прилагани са с успех екстракти от цветовете на жълтия смил при лечението на хроничен холецистит, холангити и холелитиаза. Клиничните наблюдения  показват, че жълтият смил е ефикасно жлъчкогонно средство. При прилагане на отвара или екстракт от жълт смил се наблюдава намаляване и даже изчезване на повръщанията, повдиганията, усещането на тежест под лъжичката; намаляват или дори изчезват болките в областта на черния дроб и жлъчния мехур, метеоризмът, субиктеричното оцветяване на кожата и на еклерите, увеличеният черен дроб се намалява. В някои случаи забележимо подобрение настъпва още на 3—4-ия ден от прилагането на отварата — резултат на холеретичното и холагогното действие на цветовете на жълтия смил (по Шасс, Е. Ю. Фитотерапия. М., Изд. АМН СССР, 1952). Изследванията на Тутаев й Макарова (по Турова, А. Д. Лекарственнне растения СССР и их применение, 2-ое изд. М., Медицина, 1974,) са показали, че препаратите от жълт смил са слабо токсични.
Жълт смил, безсмъртниче, лечение
В народната медицина отвара или запарка от цветовете на жълтия смил се прилагат не само като жлъчкогонно, но и като диуретично и леко слабително средство. 

Начин на приложение. Три чаени лъжички ситно нарязана дрога се заливат с 2 чаши студена вода и след накисване в продължение на 8 часа се прецеждат. Изпива се на части за 1 ден (по Йорданов, Д., П. Николов, А. Бойчинов. Фитотерапия. С., Мед. и физк., 1963).
Жълтият смил може да се използува и като отвара или запарка.
Отварата се приготвя от 10—15 г дрога на чаша вода и се взема по 2 супени лъжици 3 пъти дневно, 1/2 час преди ядене в продължение на 2—3 седмици; запарката се приготвя от 1 супена лъжица цветове за чаша кипяща вода — запарва се 30 мин; приема се по 1/2 чаша 2 пъти дневно, 1/2 час преди ядене (по Скляревский, Л. И. А. Губанов. Лекарственннне растения в быту. М., Россельхозиздат, 1968).

 

Описание. Жълт смил е многогодишно тревисто растение с късо вдървеняло подземно стебло и дълбок вретеновиден корен със странични хоризонтални корени. Цветоносните стебла 5—10, възходящи или изправени, обикновено прости, до 30 (60) см високи. Листата последователни прости целокрайни, обратно яйцевидни до линейно ланцетни и линейни. Кошничките кълбести, 3—6 (9) мм в диаметър, по 5—30 (100) събрани в компактни или рехави щитовидни съцветия, обвивните листчета лимоненожълти (до оранжеви) в 3—6 (7) реда. Плодосемките четиристенни призматични, хвърчилката от дълги четинести власинки. Цъфти юни — август.

Разпространение. Безсмъртничето расте по песъчливи и крайбрежни места: Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина (централна част), Североизточна България, на отделни места в Югоизточна България и Кюстендилско. Среща се в Централна и Източна Европа (на север до Южна Швеция, а подвидът само в Югоизточна Европа).

Билка. Събраните в началото на цъфтежа цветни кошнички (Flores Helichrysi, Flores Gnaphalii), изсушени при обикновена температура или в сушилня до 45° С. Билката трябва да запази лимо- неножълтия си цвят, да не притежава миризма, да има горчив вкус.

Съдържание. Жълт смил  съдържа  флавононди (апигенин, кемферол, астралагин, хелихризин), антоцианови багрила (салипурпозид), фтариди, танини, горчиви вещества, етерично масло.


 



Автор: