Пълзящо срещниче, действие и приложение на билката
AJUGA REPTANS L.
Народни наименования в други страни на билката пълзящо срещниче
Aнглийски - bugleweed, Руски - живучка ползучая, Немски – Giinsel, Френски - bugle.
Употреба на пълзящо срещниче като лечебна билка
Като лечебни средства тази билка е била позната още от древността. Отварата от надземната част се употребява в нашата народна медицина против диария, треска и жълтеница: по 1 супена лъжица ситно нарязани стръкове се заливат с 200 г вряща вода и след като изстине течността, се прецежда и се изпива за 2 дни.
Външно — за гаргара или във вид на лапи против гнойни рани, при порязване и др. като кръвоспиращо средство.
В народната ветеринарна медицина се слага във водата, от която пият кокошките, за предпазване от „кокоша болест". Оттам идва и народното наименование „кокоша трева".
Характерни особености и разпознаване на билката пълзящо срещниче
Пълзящото срещниче е многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, влакнесто по две срещуположни линии, просто, с пълзящи и вкореняващи се издънки. На края на тези издънки се появяват вкореняващи се розетни листа, даващи нови самостоятелни растения. По този начин растението се размножава вегетативно. Листата са лопатовидни, с назъбени краища, почти голи. Приосновните са по-едри, стесняващи се в дълги дръжки, а стъблените са овални, дребни, с къси дръжки, разположени срещуположно. Към върха на стъблото те преминават в по-къси от цветовете покривни листчета. Цветовете са светлосини, с белезникави ивици, рядко розови или бели, разположени в полупрешлени, които към върха на стъблото са сближени в лъжливо класовидно съцветие. Прицветниците често са при основата си синкави или сини. Чашката е звънчеста, изцяло влакнеста, с 5 зъбеца. В долната част на тръбицата и венчето се намира пръстен от власинки. Горната устна е врязана, много къса. Долната устна е триделна, а средният й дял е едър, обратно сърцевиден. Тичинките стърчат над горната устна извън цвета, като страничните са по-дълги. Плодът е съставен от 4 нaбръчкани орехчета. Вкусът е горчиво тръпчив. Цъфти от април до юни.
Разпространение на билката пълзящо срещниче
Почти из цяла Европа, Предна Азия, Тунис. У нас пълзящото срещниче се среща доста начесто из ливадите, редките гори, влажните тревисти места и из храсталаците в цялата страна.
Употребяема част на билката пълзящо срещниче
Употребява се надземната част (Herba Ajugae chamaepitys и Herba Ajugae reptantis).
Цъфтеж на билката пълзящо срещниче
Цветовете са сини, рядко розови или бели, събрани 12 върхове; цъфтят през май-юни.
Време за бране на билката пълзящо срещниче
Май — август.
Начин на бране на билката пълзящо срещниче
Берат се цъфтящите облистени стръкове на билката, като своевременно се прочистват от дебели и необлистени стъбла. Стръковете се берат, сушат и опаковат поотделно.
Недопустими подмеси на билката пълзящо срещниче
Да не се смесват с близките му други видове от същия род — Ajuga Laxrnannii В е n t h., Ajuga salicifolia Schreb. и Ajuga geneviensis L., като берачът се придържа точно към описанията, дадени в „Характерни особености".
Начин на сушене на билката пълзящо срещниче
В проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°.
Рандеман на билката пълзящо срещниче
От 4,5 — 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Опаковка на билката пълзящо срещниче
В бали със стандартно тегло.
Съхранение на билката пълзящо срещниче
В сухи, чисти и проветриви помещения, без достъп на преките слънчеви лъчи.
Съдържание на билката пълзящо срещниче
Дъбилни (2 — 3%) и горчиви вещества, захари, витамини (С и К), следи от етерично масло, един глюкозид с още неуточнени свойства.
Природозащитен статут и заплахи на билката пълзящо срещниче
Видът не е защитен от закона за биологичното разнообразие.