Език: BG
Валута: USD
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CZK
  • DKK
  • HUF
  • NOK
  • PLN
  • RON
  • RUB
  • RSD
  • SEK
  • CHF
  • TRY
Добре дошли в bilki.bg! |

Кошница

0 артикула

Категории продукти

Конски кестен - лечебната билка за вашите вени

Конски кестен - лечебната билка за вашите вени
Aesculus hippocastanum
Aнглийски — Horse-chestnut, Руски — Конский каштан обыкновенный, Френски — Marronier d'Inde, Немски — Gemein Rosskastanie

конски кестен, билкаКонският кестен е билката, която  е незаменима при лечение на хемороиди, разширени вени (варици), тромбофлебит, атеросклероза и др.Използва се при храносмилателни нарушения, дизентерия, бронхит, магарешка кашлица, маточни кръвотечния, подагра, ревматизъм, ишиас.
Научната литература изобилствува с данни от експерименталното и клиничното изследване на конския кестен и на изолирани от него химично чисти биологично активни вещества.
Ескулинът повишава резистентността на капилярите (вследствие потискане активността на хиалуронидазата), резистентността на еритроцитите, стимулира антитромботичната активност на кръвния серум, премахва потискането на изработването на антитромбин в ретикулоендотелната система; сапонинът есцин понижава вискозитета на кръвта и по този начин подпомага оттичането на венозната кръв.на основата на сведения от народната медицина руски антори изследват по различен начин приготвяни извлеци от листа, цветове, зрели плодове и черупките на плодовете на дивия кестен. Те установяват, че препаратите от кестен са слабо токсични и се характеризират със силно влияние върху съсирваемостта.
обстойно експериментално са изследвани изолираният от кестена тритерпенов сапонин есцин и някои негови производни. За разлика от почти неразтворимата във вода кристална ресцинова киселина водно разтворимите есцинови форми се резорбират много добре от стомашно-чревния тракт.
На основата на данни от експериментални изследвания върху v. portae от зайци и v. saphena от човек (сегменти, получени при хирургично отстраняване на варикозни вени) френски автори идват до извода, че тонизиращото венозната стена действие на есцина се дължи на стимулиране производството и освобождаването на простагландин  във венозната стена.
Наблюдаван е силен противовъзпалителен ефект на есцина, който нараства петорно при прибавяне на природната флавоноидна сума на растението. В тази връзка заслужава да се отбележи, че  макар днес да са познати редица активни вещества, съдържащи се в кестена, неговото лечебно действие не се покрива с действието на нито едно от тях, а най-вероятно е резултат на ефектите на сбора от тези вещества, а възможно и на редица още непознати вещества.
В опити върху хора без заболявания на периферните кръвоносни съдове се установява, че екстрактът от семената на кестена повишава тонуса на вените на подбедрицата. Редица автори съобщават за благоприятното действие на екстрактите от кестен при разширени вени, разязвявания на подбедриците на основата на нарушено хранене на тъканите в резултат на разширени вени и при хемороиди. конски кестен, дървоПрепаратите от конски кестен намаляват съсирваемостта на кръвта, укрепват капилярните и венозните стени, предотвратяват образуването на тромби в кръвоносните съдове и подпомагат разнасянето на вече образувани тромби. Наред с това съдържащите се в препаратите от кестен сапонини понижават кръвното налягане. При лечение на тромбофлебити с екстракт или тинктура от плодовете на конския кестен отокът и болките на мястото на венозното възпаление намаляват, тромботичните маси се размекват и постепенно изчезват. Аналогични ефекти са наблюдавани и при хемороиди. При наличност на варикозни язви на подбедриците на основата на варикозно разширени вени препаратите от кестен могат да предизвикат постепенно очистване на язвите и ускоряване процеса на тяхното заздравяване.
Доказано понижава холестеролното съдържание в кръвта.
Начин на приложение. Спиртно-воден извлек (тинктура) се приготвя, като 50 г цветове или наситнени плодове от кестен се накисват в 1/2 л 50° ракия или водка. От получената тинктура се пият по 30 — 40 капки 3 — 4 пъти на ден в продължение на 3 — 4 седмици. Тази тинктура се използува и за външно приложение.
Характерни особености. Конският кестен е сравнително високо красиво дърво с мощно развита коренова система. Короната е гъсто облистена, закръглена, понякога конусовидна. Листата са срещуположни, едри, длановидни, тъмнозелени. Листчетата са 5—7 на брой, удължено обратно яйцевидни, клиновидно стеснени към основата си, а към върха са разширени и отведнъж заострени, по края неравно¬мерно напилени, приседнали върху обща, до 20 см дълга дръжка. Цветовете са бели, сравнително едри, неправилни, събрани в конусовидни, многоцветни, гъсти и едри, изправени гроздовидни метлици. Чашката е във вид на 5-делно звънче, опадваща, с нееднакви дялове. Венчелистчетата са 4 (рядко 5), нееднакви, отначало с жълто, а по- късно с червено петно. Тичинките са 7—8, неравни, извити, по-дълги от венчелистчетата, с червени прашници. Плодът е разнуклива, с остри шипчета месеста кутийка, с 1—3 гнезда, най-често само с по едно едро, меднокафяво, лъскаво семе. Цъфти ирез април — май, непосредствено след разлистването или почти успоредно с него, а понякога и втори път през есента. Семената узряват през август — октомври.
Разпространение. Конският кестен е ендемит за Балканския полуостров. Среща се и в Македония, Албания и Северна Гърция. Диворастящото растение вирее у нас из влажните сенчести широколистни гори в долния планински пояс само на Източна Стара планина — в Преславския Балкан, по поречието на Дервишка река при с. Върбица, Шуменски окръг, до 500 м надморска височина.
Отглеждане. Конският кестен се отглежда масово като красиво парково и алейно декоративно дърво не само в нашата страна, но и в почти всички страни с умерен климат в Европа, Азия и Америка. Растението е сянкоиздръжливо, но вирее и на слънчеви и на полусенчести места.Също е и студоустойчиво. Към почвата не е много взискателно. По-добре вирее върху умерено влажни, дълбоки, рохкави и плодородни, възглинести почви. Размножава се със семена, които се засяват през есента.
конски кестен, цвятУпотребяема част. Кората (Cortex Hippocastani) и семената (Semen Hippocastani, Semen Castaneae equinae).
Време за бране. Кората през март — април, а семената през септември — октомври.
Начин на бране. Кората се бели по време на сокодвижението на растението. За целта се използуват определени за сечене или за кастрене дървета. Върху ненапуканите стъбла или клони се правят пръстеновидни нарези на разстояние 20—30 см, след това те се съединяват с надлъжни нарези и кората се обелва. Семената (кестените) се берат след пълното им узряване. Тогава плодните кутийки се разпукват и семената изпадват. Падналите на земята кестени се събират, прочистват се от евентуални примеси и се разстилат на тънък пласт, за да се доизсушат. У нас могат да се събират годишно към 1000 т сухи семена от конския кестен.
Недопустими подмеси. При брането конският кестен не трябва да се смесва с обикновения кестен (Castanea vulgaris L a m.), листата на който са поединични, много едри, продълговати, до 20 см дълги, до 8 см широки, на върха заострени и едро назъбени.
Начин на сушене на кората. След прочистване от случайни примеси тя се суши по обикновения начин на слънце, в проветриви помещения или в сушилня при температура, не по-висока от 50°.
Рандеман. От 2—3 кг свежа кора се получава 1 кг суха.
Описание на готовата билка. Семената (кестените) са едри, лъскави, меднокафяви, без плодовата обвивка. Миризмата им е свойствена, а вкусът—тръпчив и горчив.
Качествени изисквания за семената. По БДС 4379—61 се допуска влага не повече от 12% за I и II качество. Не се допускат механични примеси за I качество, а за II качество се допускат до 1% по тегло; не се допускат измръзнали или заразени от болести семена. Допускат се примеси за I и II качество: от растението (плодни обвивки и др.) до 0,50% по тегло, от други растения до 0,50% по тегло и странични минерални до 0,50%.
Съхранение. Върху подложки (скари) в сухи, проветриви и чисти помещения, запазени от преките слънчеви лъчи. Да се проверява от време навреме да не би да мухлясат или да не бъдат нападнати от гризачи. Необходимо е също складът да е топъл, за да не измръзват през зимата.
Съдържание. Кората съдържа кумариновия глюкозид ескулин — 6-гликозидо-7-оксикумарин (в кората на младите клонки на нашето растение до 3,5%), неговите разпадни хидролизни продукти, глюкозида фраксин, тритерпеновия сапонин есцин, дъбилни и смолисти вещества и др. Семената (кестените) съдържат сапонина есцин, тлъсто масло (с главна съставка олеин), катехинови танини, до 60% нишесте, до 9% захари, до 10% белтъчни вещества, флавони, фитостерин, пуринови деривати (аденин, аденозин), витамини.

 

 



Автор: