Гледичия има установено спазмолитично действие
Гледичия
Gleditsia triacanthos L.
Английски - Heney locust, Немски - Gleditsia, .Schotenbaum, Френски - Carouge a miel, fevier d'Amerique, Pуски - Гледичия обыкновенная
Сем. Fabaceae (Papilonaceae) - Бобови (Пеперудоцветни)
Основно действие на гледичия
Гледичията има установено спазмолитично действие.
Експериментални и клинични данни и химични свойства на гледичия
Фармакологичната активност на билката се определя от съдържанието на алкалоида триакантин в листата й. Фармакологичното действие на триакантина е подробно разработено от екип учени в средата на шейсетте години на миналия век. Изследвайки гледичията, те установяват, че средната летална доза на триакантина, въведен интраперитонеално в опити на мишки, възлиза на 259 мг/кг. Спазмолитичното действие на триакантина е близо до това на папаверина, но той е 4 - 5 пъти по-малко токсичен. В доза 0,1 мг/кг триакантинът притежава хипотензивен ефект, като ефектът му се засилва и удължава с увеличение на дозата. Хипотензивният ефект е добре изразен и при животни с експериментална атеросклероза. В определена доза триакантинът в опити на котки предизвиква увеличение на коронарния кръвоток, но същевременно повишава и консумацията на кислород от миокарда подобно на папаверина,установяват още учените.
В клиниката препаратът е изпитан с успех като спазмолитично средство при заболявания на стомашно-чревния тракт като спастичен колит, язвена болест и др.Според някои учени същият алкалоид, изолиран от растението Holarrhena floribund, стимулира еритропоезата.
Емпирични данни на гледичия
Извлеци от листа на гледичия се използват в народната медицина за лечение на язвена болест, колити със спастичен характер, хронични холецистити. Антрагликозидите, които се съдържат в плодните шушулки, имат слабително действие при хроничен запек.
Лечебни свойства на гледичия
От листата на гледичията може да се приготви отвара, като се предпочитат млади листа, в съотношение 20 г листа на 200 г вода. От отварата се пие по 1 супена лъжица 4 - 5 пъти дневно.
Описание на гледичия
Гледичията е дърво, високо до 20 (45) м, кората му е сивокафява, плитко напукана. Клонките (понякога и стеблото) са с дълги до 10 см прости или разклонени остри кафяви или червеникави лъскави шипове. Листата са прости или двойно перести, с 8 до 14 двойки перести листа, листчетата продълговато ланцетни или ланцетно елиптични, разредено напилени, голи. Цветовете на гледичията са почти приседнали, полигамии, жълтозелени, в сбити гроздовидни съцветия в пазвите на листата. Венчето е почти правилно, от 3 до 5 неравни листчета. Плодът представлява плосък боб до 30 - 35 см дълъг и от 2 до 4 см широк, слабо сърповидно извит и надлъжно усукан, лъскав, многосеменен. Гледичията цъфти през юни и юли.
Разпространение на гледичия
Гледичията е дърво, култивирано широко из страната като декоративно, за огради и в лесоустройството. Освен у нас, се среща в Северна Америка.Гледичията е култивирана и в Централна, и Южна Европа.
Дрога на гледичия
Изсушените плодове, събрани след пълното им узряване, дълги до 40 см кафявочервени плоски бобове с около 30 кафяви семена (Fructus Gleditsiae); листата (Folia Gleditsiae).
Съдържание на гледичия
Тритерпенови сапонини, антрахинонови глюкозиди, флавоноиди, танини, слузни вещества, витамин С и следи от витамин К. Листата съдържат алкалоида триакантин и амини.
Нежелани реакции на гледичия
Използването на гледичия за медицински цели има някои противопоказания, тъй като алкалоида триакантин в състава ѝ е отровен в големи дози. Трябва да се има предвид, че приемането на лекарства на нейна основа може да причинят отравяне (прекомерно слюноотделяне, гадене, повръщане, диария, хипотония, сънливост, припадъци и др.). При тежки случаи е възможно отравяне: хемолиза на еритроцити, пневмония, дегенеративни промени в черния дроб.
Съчетание с други билки на гледичия
Ползва се отделно и се съчетават само по препоръка на лекуващия терапевт.