Език: BG
Валута: USD
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CZK
  • DKK
  • HUF
  • NOK
  • PLN
  • RON
  • RUB
  • RSD
  • SEK
  • CHF
  • TRY
Добре дошли в bilki.bg! |

Кошница

0 артикула

Категории продукти

Блатен аир - билката галистомахче

Блатен аир - билката галистомахче
АСОRUS CALAMUS L.
(сем. Araceae — Змиярникови)
блатен аирБългарски народни наименования — акорус, миризлив акорус, тръстиков акорус.
Aглийски - sweet flag, Руски - аир болотный; Немски - Echter Kalmus, Magenwurz; Френски - acore vrai.
Всички си спомняме онзи мил готвач - джуджето Дългоноско,  и за прекрасната баница "Сюзерена", която не е никаква баница без вълшебната билка галистомахче. Със своето меко апетитовъзбуждащо действие и приятен аромат блатният аир наистина напомна за билката от незабравимата приказка на Филхелм Хауф.

Експериментални и клинични данни. Клинично е установено, че декокът от коренището на блатния аир усилва секрецията на солна киселина в стомаха, особено при хипоацидни гастрити. Това определя благоприятния ефект на билката във всички случаи на липса на апетит. Поради неговия немного горчив и същевременно ароматен вкус инфузът и декоктът от блатния аир се приемат охотно и от деца. Билката има и газогонно и тонизиращо действие. Действува добре при метеоризъм и подобрява храносмилането. Съдържащите се в нея дъбилни вещества обясняват и противодиаричното и действие. Съобщава се, че съдържащият се в коренището горчив глюкозид акорин има жлъчогонно и диуретично действие, повишава тонуса на жлъчния мехур. Декоктът от каламуса е добро освежаващо средство за плакнене на устата. Редица автори съобщават и за изразено седативно, сънотворно, спазмолитично, а отчасти и аналгетично действие на коренището на акоруса и на влизащите в състава на съдържащото се в него етерично масло съединения азарон и бетаазарон. Водни и спиртни извлеци от коренището на акоруса умерено потискат развитието на някои патогенни микроорганизми, главно от групата на шигелите, протеус и пиоцианеус .
Начин на приложение. Приготвя се декокт от 15 г наситнено коренище на 3 - 3 1/2 чаши вода. Пие се по 1/3 — 1/2 чаша 3 — 4 пъти на ден преди ядене. Може да се приема и под формата на инфуз (1:10) — по 1/4 чаша 3 пъти на ден преди ядене.
Външно се употребява за гаргара.
Употребяема част. Коренищата (Rhizoma Calami)
Основно действие. Апетитовъзбуждащо; срещу диспепсии.

Характерни особености. Блатният аир е многогодишно тревисто растение. Коренището е дебело, миризливо, дълго, пълзящо, малко сплескано, разклонено, покрито с остатъци от стари листа, с множество тънки шнуровидни немиризливи корени. От него всяка година израстват надземните части. Крайната пъпка развива всяка пролет цветоносно стъбло и листа. Листата са линейно-мечовидни, до 1 м дълги, до 3 см широки, в основата си червеновиолетови, с широки влагалища, с паралелно жилкуване, целокрайни, обгръщащи се в основите си, миризливи. Стъблото е безлистно, зелено, до 1,5 м високо, малко сплеснато, остроръбесто от едната страна, с жлеб от другата и с покривало към върха. Съцветието е цилиндрично, наподобяващо кочан, подпрян в основата на един покривен лист, слабо конично към върха. Цветчетата са дребни, многобройни, зеленикавожълти, с шестлистен прост околоцветник, двуполови. Тичинките са 6. Плодът е сухо зърно. При нашите условия плодовете не узряват, поради което у нас растението се размножава вегетативно. Коренищата и листата имат приятна миризма и парлив вкус. Цъфти през юни — юли.
блатен аир, каламусРазпространение. Смята се, че произхожда от Северна Азия. Особено много е разпространено в Украйна, Белорусия, а най-вече в долината на р. Амур, а също в Китай, Корея, Япония, Индия, Цейлон и Северна Америка. Среща се у нас в блатистите места, покрай реките, в бавно течащите води и др. (вероятно подивяло) в ограничени количества.
Находища (по окръзи): Сливенски, Софийски (из разливите на р. Искър, Софийско), Старозагорски (с. Николаево; с. Тъжа, общ. Манолово — местн. Симитлигьол и Караорман; около Казанлък — местн. Големите ливади) и по долината на р. Камчия. Запасите от билката са много ограничени.
Отглеждане. У нас са правени изследвания за отглеждането на растението и наблюдения върху самата култура. Получени са добри резултати.
Време за бране. Най-добре е да се бере през пролетта. Тогава билката е най-богата на етерично масло.
Начин на бране. Коренищата се изваждат от тинята, измиват се, очистват се от корените и надземните части, нарязват се на късове, дълги 10—15 см, а по-дебелите се разцепват надлъж. Коренищата, от които ще се дестилира етеричното масло, не се белят. За други цели обикновено те се белят чрез остъргване на външната кора, като предварително се измиват.
Недопустими подмеси. Да не се смесва с други блатни растения, като водната перуника (Iris pseudoacorus L.), която има подобни листа, но е с жълти, красиви, неароматични цветове; тръстиката (Phragmites communis Т г i п.), която е по-едра, има обло и дебело съцветие и няма приятната миризма на акоруса; шавара (Juncus L.), коренищата на който са без миризма.
Начин на сушене. Така подготвеният материал се суши в проветриви помещения със силно въздушно течение, а най-добре в сушилня с осигурена вентилация при температура, не по-висока от 30°. Да се суши бързо и докрай.
Рандеман. От 8—10 кг свежи коренища се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билка. Късове с 10—15 см дължина, обелени или необелени, с 0,5—1 см дебелина, цилиндрични или разрязани на¬длъж, с къси междувъзлия. По коренищата личат следи от листата и корените. Отвън коренището е жълтокафяво (необелено) или розово- белезникаво (обелено), а отвътре — бяло, със зърнест лом. Миризмата е силна, приятно ароматична, а вкусът — горчив, парлив.
Качествени изисквания. Фармакопеята допуска влага не повече от 14%; обща пенел не повече от 6%; коренища с потъмнял лом не повече от 5%; коренища с недобре очистени корени и остатъци от надземни части не повече от 5%; органични примеси не новече от 1%; минерални примеси не новече от 2%; етерично масло не по-малко от 2% за цялата дрога, не но-малко от 1,5% за рязаната и не по-малко от 1,5% за смляната на нрах дрога.
Съхранение. В сухи, проветриви, хладни и тъмни помещения, отделно от немиризливите билки в добре затворени опаковки.
Съдържание. Коренищата съдържат до 4,8% етерично масло, в състава на което влизат фенилпронановото производно азарон, пинен, камфен, борнеол, еугенол, метилеугенол, кариофилен, каламен, ако- рон, сесквитерпеновият лактон акоренон, нроазулени и др. Освен етерично масло коренищата съдържат горчивия глюкозид акорин, дъбилни вещества, аскорбинова киселина (до 150 мг%), скорбяла (до 40%), слузни вещества и др. Листата съдържат етерично масло и дъбилни вещества, както и до 130 мг% витамин С.
За главен причинител на миризмата се смята азарилалдехидът.
Употреба. 
Голямо приложение намира етеричното масло като ароматизиращо средство в сладкарската, хранително-вкусовата, ликьорената и парфю¬мерийната промишленост.
Влиза в състава на нашия препарат неутрацид, употребяван против язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника.
Някъде нарязаните листа от растението се употребяват за ароматизиране на жилищни помещения, а корените служат и за подправка.



Автор: