Език: BG
Валута: USD
  • USD
  • EUR
  • GBP
  • BGN
  • CZK
  • DKK
  • HUF
  • NOK
  • PLN
  • RON
  • RUB
  • RSD
  • SEK
  • CHF
  • TRY
Добре дошли в bilki.bg! |

Кошница

0 артикула

Категории продукти

Акация бяла, Бял салкъм

Акация бяла, Бял салкъм
Robinia pseudoacacia L.

Aнглийски — Acacia, locust, Руски— Робиния ложно-акация, Френски — Acacia, robinier, Немски — Wilde Robinie, Unechte Akazie
Сем. Fabaceae (Leguminosae) — Бобови


Акация бяла, Бял салкъм, Robinia pseudoacacia

 

Основно действие. Бялата акация има основно отхрачващо и  успокояващо действие.


Експериментални данни. Petkov et al. (Petkov, V., L. Rainova, I. Tzonev, M. Marinov, M. Penova, S. Ivantscheva. Arch. Union Mid.Balkanique, 7, 1969 , 6, 695—702) изследват влиянието на 20% декокти, етерни и алкохолни екстракти от цветовете на акацията върху кръвното налягане на котки. Те установяват, че екстрактите и декоктът на акацията проявяват хипотензивен ефект. Понижението на кръвното налягане е около 40% от изходното ниво с продължителност около 20 мин. Друмев, Пашов, Панова (Друмев, Др., Д. Пашов, Д. Панова. V нац. конф. на фармацевтите в България, С., 1968) установяват при опити на плъхове, че декокт от цветовете на акацията има диуретично действие.

 

Описание. Акацията е дърво, 15—25 м. високо, кората сивочерна, надлъжно напукана; младите клонки масленозелени до червеникавокафяви. Листата на акацията са нечифтоперести, 7—21 елиптични или яйцевидни листчета на къси дръжчици, отгоре зелени, отдолу сивозелени. Цветовете в многоцветните увиснали гроздовидни съцветия. Венчето бяло. Плодът продълговат, силно странично сплеснат, тъмнокафяв до чернокафяв боб с 4—10 бъбрековидни семена. Цъфти през май.
Разпространение. Бялата акация е широко култивирана в градини, паркове, край пътища и жп линии като противоерозивно, за укрепител, медоносно й др. Произхожда от Северна Америка.


Акация бяла, Бял салкъм, лечение
Балгарската народна медицина прилага цветовете и листата на бялата акация като отхрачващо, противоспазматично и пикочогонно средство. Кората  на акацията в малки дози се употребява при хиперацидитет, язви в стомаха и червата и при запек, но само под наблюдение на лекар, защото съдържа токсоалбумин, който е силно отровен (Стоянов, Н. Нашите лекарствени растения, ч.2. С., Наука и изкуство, 1973).
Акацията е позната в Европа от XVII век като слабо лаксативно средство. Според изследвания на френски учени отвара от листата (12 г в 500 г вряща вода) проявява много силно изразено жлъчкогонно действие. Твърди се, че бялата акация наподобява действието на сената. Корите на корените могат да заместват корените на ликвирицията. Schulz (по Икономов, П., А. Бойчинов, П. Николов. Лечебни растения. С., 1941) твърди, че алкохолен извлек от млади листа и клончета може да се използува при стомашен хиперацидитет. Други автори отбелязват, че акацията може да се употребява за лечение на невралгии, стомашно-чревни смущения, гастрити, оригвания. Подчертава се от всички автори, че листата, кората и корените на акацията са опасни за приемане поради това, че са отровни. Цветовете се смятат за безопасни. Има данни обаче, че при консумиране на голямо количество свежи цветчета се появява главоболие, повдигане и повръщане.
Начин на приложение. Дванадесет гр. цветове от бяла акация в 500 г вода врят 3 мин; да се пие по 100 г 3 пъти дневно на гладно.
Смесете една тегловна част гума арабика (арабска дъвка) със същото количество дестилирана вода. Поставете ги в плътно затворена бутилка, разклащайте от време на време, за да се разтворят и съхранявайте в хладилник. Получава се мазна и лепкава консистенция. При нужда приемайте 1 или 2 супени лъжици от сместа, може да се приема толкова често, колкото е необходимо при стомашно-чревни възпаления, орални язви или дизентерия. Мескитът (Prosopis julifera, P. pubescens) е близък роднина на акацията и може да я замени, като се използва същата рецепта и дозиране, със същите резултати.

Билка. Използват се лечебните свойства на цветовете (Flores Acaciae), кората (Cortex Acaciae) и листата (Folia Acaciae на акацията


Съдържание. Цветове — етерично масло, съдържащо хелиотропин, метилшлранилат и др., флавоноиди, танини; листа — флавоноиди и техни глюкозиди (акцетин, акациин, робинин); кора — сирингова киселина; дървесина — флавоноиди (до 5% дихидроробинетин, робинетин и др., танини).




Важно!
Не приемайте без прекъсване за повече от 2 до 3 седмици!
Не приемайте, ако страдате от бъбречни възпаления!

 



Автор: